
Изминалата седмица бе финала на земеделската работа. От утре на „мода“ ще са хотелиерите, ресторантьорите, търговците и чалга изпълнителите. Ще има и дни заделени за животновъдството. Всичко забранено е най-сладко, както се казва – ще има и заклани виртуални прасенца. Между другото, тяхното място на “гилотината“ се заема от телетата и то доста успешно и голям интерес от страна на консуматорите.
Рано е още да се правят равносметки за извършеното през годината, но данните, които имаме досега, не предвиждат „хепиенд“. Конкретно в животновъдството ще има отстъпление по доста позиции. То няма и друг начин. Огромен разход на енергия от страна на всички – управляващи, министерство, фермери, синдикати и още куп организации и ведомства, относно разпределението на субсидиите и другите видове подпомагане. Щом има толкова много “маймунки“ на клона, и се държат здраво за него, значи има защо.
Субсидиите и помощите бяха съпътствани с много проблеми по организацията и за стартирането им, последвани с правилното им разпределение и съответните задължения, срокове и проверки. Кампанията по подаване заявленията закъсня изключително много и съответно си носеше негативите. При всички случаи не по вина на фермерите старта на кампанията по задържането на животните /едно от условията да получиш субсидия/, стартира от 21 юли с едно „историческо“ закъснение в сравнение с други години с близо 40 дни. Все пак, всеки уважаващ се фермер си прави сметките кога да изкара животните на пасището, кога да ги изпрати на кланица и още много кога. Всичко това доведе до икономически, невидими на пръв поглед загуби, но отразяващи се на сметките на фермерите.
На първо място за пасищните животни на много места проблемът бе липсата на ваксина и то не само за една болест от държавната профилактична програма – ДПП. Вследствие на това много стада закъсняха с излизането на паша, други пък не можаха да влязат в кланица и съответно носеха по един храноден загуба на фермера. Тука искам да подчертая, че най-вече благодарение на Националния съюз на говедовъдите в България -НСГБ /все пак доста бяхме очерняни през последните дни/, след няколко наши писма и разговори, последва бърза реакция на министър Вътев и въпроса се реши. Отново и по наше настояване за в бъдещето, разбрахме, че се работи по нова схема за договаряне за осигуряване на необходимите ваксини.
Какви са последствията от това закъснение, най-„добре“ ги почувстваха овцевъдите. Трябваше да задържат предвидените за брак овце, за много по дълъг период – това означава разход на фураж, и имайки се в предвид, че от средата на юли, поне в полските райони нямаше и тревичка, дори за десерт.
Последваха проверките. Куп проверяващи се „изсипаха“ във фермите. Вчера, дори наш фермер ми се обади, след като беше изпратил три групи проверяващи и си запалил една цигара /човекът не е пушач обаче/ да ми каже, че смята на един фермер колко човека от администрацията, която се занимава със земеделието, се падат. На български казано, разбирай, колко заплати осигуряват земеделците на тези служители. Не, че не трябва да ги има.
Изключително трудно минават проверките в големите ферми за мляко и месодайните такива. Някой може ли да си представи 1000 говеда строени в редица да минават пред проверяващите и да рапортуват. В крайна сметка резултата винаги е в ущърб на фермерите.
Много пъти в НСГБ сме си говорили по този въпрос. Това се изисква от Регламентите. Ами щом го изискват те, нека те да плащат масрафа. Сетел ли се е някой да провери какъв е резултата от една такава проверка в една ферма, да кажем от 500 крави. Преди няколко години, направих наблюдения в една такава ферма и крайния резултат беше – две абортирали крави, две с поражения в краката, още една с трава в гръбнака и за десерт цяла седмица на минус 500 кг мляко, докато излязат от стреса кравите. Забележително нали.
Кой ще плати масрафът с лихвите е ясно.
В тази връзка НСГБ има поне две официални предложения до МЗм за влизане подпомагане за закупуване на прокар, ринг, кантар и станок. Разбира се, получихме отговор от няколко страници, че това не е възможно да стане, и както му е реда подкрепено с куп документи.
Има и друг интересен факт в това отношение. Един наш фермер ми сподели: – Много ми е трудно да осигуря работници, да помагат при преброяването и заснемането на животните. Направете предложение при тези проверки проверяващите да си водят група работници, аз ще им платя за работата. Към това трябва да се прибавят и таксите, които се вземат за рутинните проби, относно проверка на фуражите, което е свързано с изисквания на Регламентите. Все пак някои от таксите се приближават до 1000 лева. В тази връзка също имаме предложение те да не „излизат“ от джоба на фермера.
Закъсняването на кампанията по обвързаната подкрепа, ще наруши изключително много управлението на фермата. Първо, предложеният график за изплащане на субсидиите е разтеглен във времето. Все пак, такъв дълъг срок, дава спокойствие само на управляващите, че два месеца няма да бъдат „тормозени„ от фермерите. И следва въпросът – как ще се оправят те. Свикнали от минали години да получават основната сума от подпомагането през декември, те са си подредили графиците така, че да си оправят задълженията било с банки, било с вътрешнофирмена задлъжнялост и въобще всичко свързано с пари. Почти е ясно, че това няма да случи през следващите дни, защото някои от проверките започнаха в началото на декември, което означава нови притеснения, нови дългове и загуба на доверие от партньорите. За животните няма да говорим. Те отдавна са им сърдити за намалените дажби.
Стигнахме и до големите, малките и ставките. Наистина голям проблем. Много пъти от НСГБ сме призовавали точен анализ на ситуацията и дебат по темата. Нямаме все още определение за големи и малки. Сега обаче се появи и нова категория – средни.
Според последното подпомагане за малки излиза, че до 50 крави фермата е малка, средна е тази от 51 да 200 крави и над 201 крави фермата е голяма.
Става дума за де минимиса. Моето мнение, всъщност, то не е и мое , ана германците, пък и на други държави. Тази помощ се дава на тези, които наистина са минали през форсмажорни обстоятелства и се нуждаят от достойно подпомагане. Там дори и областите могат да подпомагат своите животновъдни при нужда. У нас „баницата“ се разчупи, почти еднаква за всички, но остава въпросът на един фермер: – Аз имам 50 крава, но ще получа с 6 лева по малко на крава от колегата, които има 51.
Стигнахме и до „големите“. Тук интересното е, че това са фермите, които произвеждат над половината мляко на страната. На практика тяхното мляко е на рафтовете по магазините, и отношението към тях, както на купувачите, така и на колегите им, е негативно. Политиците се въртят, защото са политици. Преди години влязох в Народното събрание с четирима от най-големите фермери в страна. Ами половин час ни трябваше да минем до края на коридора. Нямаше депутат да не ги поздрави и поговори с тях. Става така, че вместо да се съхранят такива ферми, които произвеждат много, се нагнетява настроение срещу тях. Дано тези фермери не решат да сложат катинарите. Това вече го направиха, ако не греша три мега ферми за производство на овче мляко и една биволовъдна ферма.
Съгласно информацията, която се публикува от Модул Мляко, и съгласно последните изисквания за модуларната ставка на тавана за максимално заплащане подпомагането на ферми отглеждащи до 150 крави, цифрите показват следното. Участниците, които могат да произвеждат и реализират мляко, изпълнявайки редица изисквания, на първи ноември са 2578. В тях се отглеждат 160 921 бр крави при среден брой във ферма от 62 крави. Фермите, в които се отглеждат над 150 бр крави – това са големите ферми щом им се редуцира ставката, са само 159, в които се отглеждат 55 158 бр крави при среден брой от 347 крави. В т.ч влизат фермите с над 500 бр крави, които са 15 на брои и тези с над 1000 бр са 8.
Отглежданите крави в тези ферми са със средна млечност на 7 тона, което означа, че една трета от млечните крави дават повече от половината мляко на страната с платени данъци и отлично качество. За „благодарност“ тези крави получават със сто лева по-ниско подпомагане. Министърът непрекъснато повтаря: – Който е на пазара, ще спечели“. Ами тези, всичките са на пазара. Те не могат да стоят по ъглите и да продават по 10 тона мляко на ден. Оформя се виждане в много фермери – според продаденото мляко и подпомагането.
И накрая за малките. Ще им бъде много трудно. Много труд, малко пари. На тях им трябват други механизми, с които да им бъде взета сламката от ръцете. С тези малко по-големи помощи от другите, определено стават електорат в нечии ръце.
От всичко казано, според мен, веднага след Новата Година, да се отвори страницата говедовъдство, защото децата вече казват, че шоко млякото го дават кафявите крави, а бялото мляко пъстрите крави.