Учени от Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн съобщават, че са създали генетично модифицирана крава, която произвежда човешки инсулинови протеини в млякото си. Според изследователите това е важна стъпка към разработването на нов начин за производство на инсулин, който в бъдеще може да допълни или частично да замени сегашните технологии, използващи генетично модифицирани бактерии и дрожди.
Проучването все още е на експериментален етап и не означава, че технологията е готова за практическо приложение. Получените резултати обаче показват, че млечните жлези на кравата могат да синтезират човешки инсулинови протеини.
Един успешен ембрион от десет
Изследователският екип, въвежда участък от човешка ДНК, кодиращ проинсулин, в клетките на десет кравешки ембриона. След имплантирането им в приемни майки само един ембрион се развива успешно и се ражда живо трансгенно теле.
След достигане на полова зрялост учените правят многократни опити животното да забременее чрез изкуствено осеменяване, ин витро оплождане и естествено покриване, но без успех. Според авторите причината вероятно е свързана с използваната технология за създаване на ембриона, а не непременно с генетичната модификация.
Лактация без бременност
За да получат мляко, учените индуцират лактация чрез хормонална стимулация. Макар произведеното количество да е било значително по-малко от нормалната млечност след отелване, то се оказва достатъчно за лабораторни анализи.
Изследванията чрез имуноблотинг и масспектрометрия доказват наличието както на човешки проинсулин, така и на биологично активен човешки инсулин. Анализите показват още, че част от проинсулина се превръща в инсулин директно в млечната жлеза на животното.
По думите на Мат Уилър кравата е произвеждала приблизително три пъти повече активен инсулин в сравнение с количеството проинсулин.
Потенциал за производство в голям мащаб
Изследователите изчисляват, че ако в бъдеще всяка подобна крава произвежда около един грам инсулин на литър мляко, това би означавало приблизително 28 800 единици инсулин от всеки литър.
Според авторите на проекта стадо от около 100 такива животни теоретично би могло да покрива значителна част от нуждите на една държава, а при по-голям мащаб производството би могло да достигне глобални размери.
Засега това остава научен експеримент
Въпреки обещаващите резултати учените подчертават, че технологията е далеч от комерсиално приложение. До момента става въпрос за едно единствено успешно животно, а методът трябва да бъде повторен, усъвършенстван и доказан при повече животни, преди да може да се обсъжда промишлено производство.
Освен това предстоят множество регулаторни оценки, проверки за безопасност и икономически анализи.
Какво означава това за животновъдството
Изследването показва още веднъж, че млечните животни могат да се използват не само за производство на храни, но и като потенциални „биореактори“ за синтез на ценни медицински белтъци. Ако технологията бъде усъвършенствана и одобрена, тя би могла да отвори ново направление пред биотехнологиите и животновъдството.
Засега обаче това е научно доказателство за възможност, а не готова технология за приложение във фермите. Именно затова резултатите трябва да се разглеждат като обещаваща научна разработка, а не като решение, което ще промени производството на инсулин в близко бъдеще.
