Когато говорим за бездомни кучета и котки, най-често виждаме последствията. Животно, което гладува. Кученца, изоставени край пътя. Коте, намерено в контейнер. Доброволци, които отново събират средства за лечение, храна или временен дом.
Но ако искаме проблемът действително да бъде решен, трябва да си зададем един друг въпрос.
Какво правят държавите, в които подобни случаи са значително по-малко?
Няма държава, която напълно да е премахнала изоставянето на животни. Но има държави, които през последните десетилетия промениха начина, по който гледат на проблема. Вместо да влагат всички усилия в овладяване на последствията, те започват много по-рано – с превенцията.
Именно това е голямата разлика.
Нова Зеландия направи крачка още преди десет години
През 2015 г. Нова Зеландия прие промени в Закона за хуманно отношение към животните, с които официално призна, че животните са разумни (чувстващи) същества, способни да изпитват болка, страх, удоволствие и страдание.
На пръв поглед това изглежда като символична промяна. Всъщност тя има далеч по-голямо значение.
Когато законът признава, че животното изпитва страдание, това променя начина, по който се създават правилата за неговото отглеждане, транспортиране, лечение и защита.
Ню Йорк инвестира в хората, за да не изоставят животните си
Един от най-интересните примери идва не от Европа, а от Съединените щати.
В бюджета на Ню Йорк за финансовата 2027 година са предвидени 1,5 милиона долара, които няма да бъдат изразходвани основно за нови места в приюти.
Средствата са насочени към предотвратяване на проблема.
С половината от средствата ще се финансират програми за храна за домашни любимци, така че семейства, изпаднали във временни финансови затруднения, да могат да запазят своите кучета и котки.
Останалите средства ще бъдат използвани за разширяване на програмите за безплатна кастрация.
Логиката е проста.
Много по-евтино и много по-хуманно е едно животно да остане при своя стопанин, отколкото по-късно да бъде залавяно, лекувано и настанявано в приют.
Европа също променя подхода си
През последните години все повече европейски държави изграждат системи, основани на една проста идея – всяко животно трябва да има проследима история и отговорен собственик.
В Нидерландия, Италия, Австрия, Белгия, Франция и редица други държави регистрацията и идентификацията чрез микрочип са основен инструмент за контрол. Благодарение на тях изгубените животни по-лесно се връщат при своите стопани, а възможностите за безконтролно изоставяне и незаконна търговия значително намаляват.
В Германия правилата се определят на ниво федерални провинции, но в много от тях също съществуват изисквания за регистрация и контрол върху отглеждането на кучета.
В скандинавските държави – Швеция, Финландия и Дания – през последните години също се засилва ролята на регистрацията, идентификацията и отговорността на собствениците.
Общото между всички тези държави не е, че са намерили едно универсално решение. Общото е, че не чакат животното да стане бездомно. Приютът не е началото на системата
В България общественият разговор най-често започва, когато кучето вече е на улицата.
Тогава се говори за залавяне. За лечение. За приюти. За доброволци.
Но в държавите с най-добри резултати всичко започва много по-рано.
Започва с регистрацията. С микрочипа. С контрола върху развъждането. С достъпната кастрация. С образованието на собствениците.
С ясното разбиране, че домашният любимец не е временна прищявка, а ангажимент за години напред.
Светът вече говори не само за защита, а и за благополучие на животните
Доскоро основният въпрос беше как да се предотврати жестокостта към животните.
Днес разговорът е много по-широк.
Все по-често се говори за тяхното благополучие – за условията, при които живеят, за начина, по който се отглеждат, за възможността да проявяват естественото си поведение и за намаляването на стреса.
Тази промяна не засяга само домашните любимци.
Тя достига и до селското стопанство.
Все повече държави инвестират в технологии и практики, които подобряват условията за отглеждане на селскостопанските животни, защото научните изследвания показват, че по-доброто благополучие често води и до по-добри производствени резултати.
Хуманното отношение постепенно престава да бъде възприемано като разход. То все по-често се разглежда като инвестиция.
Има ли какво да научим?
Нито една държава не е намерила идеалното решение.
Но успешните примери показват няколко общи принципа.
Проблемът не се решава само с приюти.
Не се решава само с доброволци.
Не се решава само с глоби.
Необходима е система, в която институциите, ветеринарните лекари, общините, организациите и гражданите работят в една посока.
И най-важното – система, която предотвратява изоставянето, вместо постоянно да се бори с неговите последици.
Тоня Мишева
Цената на безразличието:
1 част: Когато животните плащат цената на човешкото безразличие
2 част: Не приютите, а превенцията: Светът показва, че има решение за бездомните животни
