Дигитализацията постепенно навлиза в европейското земеделие, но между отделните държави продължават да съществуват сериозни разлики. През 2023 г. около 43% от земеделските стопанства в Европейския съюз са имали достъп до интернет, показват данни на Евростат. В няколко северно- и централноевропейски държави делът е над 90%, като сред тях са Дания, Германия, Словакия, Латвия, Чехия и Австрия.
България също присъства в тази картина, но при по-напредналите форми на дигитализация разликата с водещите европейски държави вече се вижда по-ясно. У нас стопанствата, които използват технологии и практики за прецизно земеделие, управляват около 18% от използваната земеделска площ, докато средно за Европейския съюз този дял достига 44%. Това поставя България значително под европейското равнище по този показател.
Технологиите за прецизно земеделие включват използване на GPS и сателитни данни, сензори, прецизен мониторинг на посевите, анализ на почвата, променлива норма на приложение на земеделски материали, както и някои роботизирани операции. Иначе казано, става дума за технологии, които позволяват решенията в стопанството да се вземат според конкретното състояние на полето, а не само според общата картина.
В същото време достъпът до интернет все още не означава автоматично използване на цифрови инструменти за управление. През 2023 г. около 11% от стопанствата в Европейския съюз са използвали информационни системи за управление на фермата – цифрови платформи за организиране и проследяване на земеделските операции. Франция е на първо място по този показател с около 60% от стопанствата.
Роботизацията е още по-слабо разпространена. Около 7% от земеделските стопанства в ЕС са използвали роботи – машини, способни да изпълняват определени операции автономно, без пряка човешка намеса.
Малко стопанства, но много земя
При прецизното земеделие има една важна особеност. Макар само около 18% от стопанствата в Европейския съюз да са използвали подобни технологии, те са управлявали приблизително 44% от общата използвана земеделска площ. Това означава, че цифровите технологии са по-силно концентрирани в стопанствата с по-големи площи и по-висок икономически размер.
Евростат отчита и ясна зависимост между размера на стопанството и използването на цифрови инструменти. При фермите с годишна стандартна продукция от поне 100 000 евро интернет достъпът достига около 74%, докато при най-малките стопанства със стандартна продукция под 2 000 евро е около 21%.
При информационните системи за управление разликата също е голяма – около 44% срещу 2%, а при роботиката – около 31% срещу 1%.
На национално ниво различията са още по-видими. Люксембург, Финландия и Естония са сред държавите с най-голям дял земеделска площ, управлявана от стопанства, използващи технологии за прецизно земеделие – над 75%.
В Кипър делът е около 1%, а в Гърция и Румъния е между 10% и 15%. България с около 18% е над тези две държави, но остава далеч от нивата на водещите страни.
Интернетът е само първата стъпка
Данните показват, че цифровизацията на земеделието не може да се измерва само с въпроса дали във фермата има интернет. Следващият въпрос е какво се прави с тази връзка – дали се използват цифрови системи за управление, GPS, сензори, сателитни изображения, автоматизация и технологии за прецизно земеделие.
За България това е особено важно, тъй като страната има голям дял стопанства с обработваема земя и силно развито зърнопроизводство, но използването на по-сложни цифрови решения все още не е достигнало равнищата на най-дигитализираните европейски земеделски системи.
Европейската статистика показва и защо размерът има значение. Колкото по-голямо е стопанството, толкова по-често то разполага с интернет и използва системи за управление, роботика и други цифрови технологии. Именно затова бъдещето на дигитализацията няма да се определя само от наличието на техника, а и от способността на фермерите да превръщат събраните данни в реални решения за производството.
Данните са за 2023 г. и обхващат земеделските стопанства над определените физически прагове за статистическо наблюдение. Тези стопанства представляват приблизително 98% от използваната земеделска площ и 99% от животинските единици в ЕС, докато най-малките стопанства са изключени от анализа.
