Иновативни системи използват въздух, електричество и вода или животински тор, за да осигуряват усвоим азот за растенията. Технологията вече се изпитва в реални стопанства, но икономическата ѝ ефективност остава решаващ въпрос.
Възможно ли е един земеделски производител да произвежда азотен тор в собственото си стопанство, без да купува готови минерални торове? До неотдавна подобна идея изглеждаше трудно осъществима извън големите химически заводи. Днес обаче развитието на плазмените технологии открива нови възможности за използване на атмосферния азот директно във фермите.
Особено интересни са разработките за животновъдните стопанства, при които въздухът и електричеството се използват за обогатяване на течния оборски тор с допълнителен азот. Така отпадъчният продукт от отглеждането на животни може да се превърне в по-ценен органичен тор за производство на фуражни култури.
Как въздухът се превръща в азотен тор
Около 78% от атмосферния въздух се състои от азот. Въпреки огромните количества от този елемент растенията не могат непосредствено да използват молекулния азот от атмосферата. За да бъде усвоен чрез кореновата система, той трябва да се превърне в подходящи съединения, основно нитрати и амониев азот.
Традиционното промишлено производство на азотни торове се основава на метода при който азотът се свързва с водород и се получава амоняк. Процесът изисква високо налягане, висока температура и значителни енергийни ресурси.
При новите плазмени технологии се използва различен подход. Електрически разряд активира азота и кислорода от въздуха, като се образуват реактивни азотни съединения. След взаимодействие с вода те могат да образуват нитрати и нитрити.
По този начин се получава течност, съдържаща азотни съединения, част от които са достъпни за растенията. Концентрацията им обаче зависи от технологията и условията на производство.
На практика това означава, че за определени приложения азотният тор може да се произвежда непосредствено там, където ще бъде използван, вместо да бъде транспортиран от големи промишлени предприятия.
Норвежка технология превръща течния оборски тор в по-богат на азот продукт
Нейната технология използва електричество и атмосферен въздух за обогатяване на течен оборски тор.
Процесът протича в специална инсталация, която може да бъде разположена в животновъдното стопанство. Въздухът преминава през плазмена обработка, а получените реактивни азотни съединения се въвеждат в течната органична маса.
В резултат се увеличава съдържанието на азот, като едновременно с това се ограничава загубата му под формата на амоняк.
Полученият продукт е известен като обогатен с азот органичен тор.
Изпитвания показват увеличение на азота в оборския тор с около 50%
Резултати от независимо изпитване в САЩ показват, че плазмената обработка действително може да увеличи съдържанието на азот в течния оборски тор.
Установено е увеличение на съдържанието на азот с над 50% в статичните резервоари и с близо 50% при системите с непрекъснат поток.
За животновъдите подобно решение би могло да има двойна полза. От една страна, ще се използва по-ефективно оборският тор, а от друга – ще се намали необходимостта от допълнително закупуване на минерални азотни торове, ако произведеният органичен тор осигурява достатъчно хранителни вещества за културите.
Полеви опити показват, че технологията все още отстъпва на минералните торове
Въпреки положителните резултати от обогатяването на оборския тор, въпросът за ефективността му при полски условия остава отворен.
Един от основните въпроси пред практическото приложение на технологията е разходът на електроенергия.
Според информация на норвежкия разработчик една от системите за обогатяване на течен оборски тор работи с електрическа мощност около 50 киловата при пълно натоварване.
Това означава приблизително 50 киловатчаса електроенергия за един час работа или 1200 киловатчаса за едно денонощие при непрекъснато натоварване.
При условна цена от 0,20 евро за киловатчас само електроенергията би струвала около 240 евро дневно. Това е примерна сметка, а не потвърдена себестойност на произведения тор.
Кога технологията ще стане икономически изгодна
Научен обзор, публикуван през юли 2026 г. в списание „Агроинженерство“, показва, че плазменото производство на азотни съединения има потенциал, но все още среща сериозни технически и икономически ограничения.
Сред тях са високият разход на електроенергия за единица произведен азот, сравнително ниската концентрация на получените разтвори, необходимостта от надеждна работа на оборудването и недостатъчният брой дългосрочни полеви изпитвания.
Все още обаче няма достатъчно основания да се твърди, че тези системи могат икономически да заменят традиционните минерални торове във всички земеделски стопанства.
Ако технологиите успеят да намалят енергийните разходи и да повишат ефективността на произведения тор, те могат да се превърнат в допълнителен инструмент за ограничаване на производствените разходи във фермите.
Въпросът вече не е дали азотът от въздуха може да се превърне в тор. Това е технически възможно. Въпросът е кога производството му във фермата ще стане достатъчно евтино и ефективно, за да бъде реална алтернатива за земеделските производители.
