1 част/ Месодайното говедовъдство в България

Резюме

1. Месодайното говедовъдство преминава през големи структурни промени в световен план. Търсенето в развития свят стагнира, докато в развиващия се, нараства.
2. Производството се увеличава с 28% през последните 20 години, при 11% по-малък брой животни.
3. С най-добре развито експортно говедовъдство е Австралия, следвана от САЩ, Нова Зеландия, Парагвай и Уругвай.
4. Най-бързо растящият пазар през последните 20 години е Хонконг – с ръст от над 500%, следван от Южна Корея и Филипините. От близките до България страни интерес представляват пазарите на Саудитска Арабия и Израел.
5. Цената на говеждото месо достига своеобразен връх пред последните пет години. Очакваме период на продължителен спад на цените на говеждото близо до историческите им нива, което ще го направи по-атрактивно на пазара.
6. По оценки на ОИСР глобалното потребление ще нарасне с 5% до 2020 г. и с 10% до 2025 г,. спрямо сегашните нива.
7. България няма традиции в месодайното говедовъдство и секторът има по-скоро символичен характер в структурата на селскостопанската продукция.
8. Масовата продукция на говеждо месо в страната идва от животни, които практически погледнато не са за месо. Това, заедно с наличието на значителен сив сектор, обяснява защо изкупните цени на животните за месо в страната са най-ниски в целия ЕС.
9. Водеща роля във вноса на говеждо месо в страната имат Холандия, Испания, Полша, Италия, Франция;
10. Месодайното говедовъдство в България има потенциал за развитие, както по отношение на производствена база, така и що се отнася до стимули и реализация, така че да задоволи вътрешния пазар на 100%;
11. Икономически ефективни могат да бъдат стопанствата с 40-50 и повече месодайни крави. Стимулите трябва да бъдат насочени така, че да се мотивират по-малките стопанства да увеличават броя животни, да излизат на светло и да полагат целенасочени усилия за развъдна работа.
12. Най-сериозните спънки пред сектора са огромният сив сектор (около 50%), неефективният механизъм на подпомагане, липсата на контрол по веригата „раждане/регистриране на теле-транспорт-угояване-клане“ и слабата развъдна дейност;
13. Проблемите на месодайното говедовъдство не могат да бъдат решени самостоятелно – те трябва да се решават в комплекс от мерки, засягащи и млекодайния сектор и механизма на субсидиране като цяло, така че да се стимулира изсветляването на животновъдния и преработвателен сектор.

Световни тенденции в развитието на месодайното говедовъдство

Месодайното говедовъдство преминава през големи структурни промени в световен план. От една страна производството в развиващите се държави нараства бързо, движено от увеличаващото се търсене. От друга, потреблението в развития свят е достигнало тавана си и стагнира, докато на стопанствата там се налага да подобряват своята ефективност и устойчивост в обществена среда, все по-чувствителна към въпросите за хуманното отношение към животните и опазването на околната среда.

Нарастващото търсене на месо в глобален план винаги е било свързано с три основни фактора – увеличаване на населението, повишаване на благосъстоянието и урбанизацията. В резултат, консумацията на говеждо месо се е повишила с близо ¼ през последните 20 години. Производството успява да отговори на нарасналото търсене, като за същият период се увеличава с 28%, по данни на USDA. Резултат, постигнат с 11% по-малък брой животни.

Увеличената производителност на селскостопанските животни e свързана с напредъка на науката и технологиите. Развитието в развъдната дейност, храненето и здравния статус на животните водят до увеличено усвояване на фуражи, постигане на по-високо тегло на телетата при отбиване и по-високи рандемани. Средното кланично тегло при говедата се е повишило с 30% през последните 50 години, по данни на FAO. Днес са необходими едва 70% от животните, 81% от фуражите, 88% от водата и 67% от земята, които са били необходими преди 30 години, за да се произведат 1000 тона говеждо (Capper, 2011). Тези процеси ще продължат да се развиват, за да посрещнат очакваното нарастване в търсенето на говеждо месо през следващите десетилетия. По оценки на ОИСР глобалното потребление ще нарасне с 5% до 2020 г. и с 10% до 2025 г. спрямо сегашните нива. Източник: FAS

МЕСОДАЙНОТО ГОВЕДОВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ

В развиващият се свят се очаква увеличение на търсенето с 14% до 2030 г. според FAO.

Пазари

Основните производители на говеждо се припокриват в голяма степен и с най-големите потребители в световен план – САЩ, Бразилия, ЕС, Китай, Индия, Аржентина, Русия, Мексико и Пакистан.

С най-добре развито експортно говедовъдство е Австралия, която през 2015 г. задмина Бразилия в изнесените количества месо. Първото място на Индия не бива да подвежда, тъй като огромната част от износа се дължи на месото от водни биволи, което се превърна в основна експортна стока, надминавайки като стойност дори ориза басмати. Сред традиционно силните износители на говеждо са САЩ, Нова Зеландия, Парагвай и Уругвай.

Далеч по-интересна е динамиката по отношение на потреблението. Наред с известните от години насам като големи вносители на говеждо САЩ, Русия, Япония, бързо растящ интерес за внос има в редица екзотични дестинации. Именно промяната в консуматорското поведение и отварящите се все по-големи пазарни ниши в развиващият се свят следва да попаднат във фокуса на производителите, които развиват или тепърва възнамеряват да развиват месодайното направление в говедовъдството.

Най-бързо растящият, при това платежоспособен, пазар през последните 20 години е Хонконг – с ръст от над 500%. Страната се очаква да внесе над 500 хил. тона говеждо месо през 2016 г. От далекоизточните дестинации си струва да се отбележат още Южна Корея и Филипините, в които търсенето на говеждо расте с впечатляващи темпове и двете държави ще внесат респективно 450 и 160 хил. тона месо.

Бъдещето

Макар и с по-бавен ръст, Китай остава най-сериозната дестинация за износ в Азия с нужда от 700 хил. тона месо през настоящата година. Пазарът в страната се характеризира с бързорастящо платежоспособно търсене и удвоен по обем пазар спрямо 90-те на ХХ век.
От по-близките до България експортни пазари впечатление прави ръста на потреблението и обема на вноса в Саудитска Арабия и Израел – две дестинации с платежоспособно търсене. Все по-вече нараства вноса и в по-бедните Босна, Алжир и Египет.

Цена

Цената на говеждото месо достигна своеобразен връх пред последните пет години. Последствията от силното засушаване през 2012 г., усетено на много места по света и сушата в Австралия от 2014 г. доведоха до изпращането на много животни за клане и намаляване на стадата. Тази тенденция се обръща. По-добрите условия накараха производителите да започнат да увеличават поголовието, а понижените цени на фуражите от последните три сезона също се отразяват в бизнес цикъла. В резултат се очаква период на продължителен спад на цените на говеждото по-близо до историческите им нива, което ще го направи по-атрактивно на пазара

Развитието на сектора в глобален план ще бъде подвластно на няколко основни фактора:

1. Докато са налице благоприятни климатични условия, поголовието ще нараства;
2. Изострената конкуренция между фермерите в държавите с развито производство може да отвори възможности за нови оператори в други части на света;
3. В средносрочен план цените на говеждото месо ще продължат да спадат, следвайки общата тенденция на спад на земеделската и животновъдна продукция;
4. Повишена обща икономическа несигурност, свързана с колебливия глобален икономически растеж, очакванията за повишение на основните лихвени проценти в САЩ и забавянето на Китай;
5. Нарастващи изисквания за устойчиво управление на селскостопанските ресурси, особено в ЕС, политиката за ограничаване на някои от използваните медикаменти в животновъдството, намаляване на въглеродните емисии, включително в селското стопанство;
6. Повишени изисквания на потребителите към начина на отглеждане и угояване на животните, клането, проследяемостта на продукцията от фермата до масата, намаляване на въглеродния отпечатък;
7. Промяна в потребителските навици – стремеж към по-здравословно хранене в развития свят, ограничаване консумацията на някои видове храни, включително на месо и преработени месни произведения.

следва ….

Николай Вълканов