Сено или сенаж: каква е разликата?
Сеното е напълно изсъхнало.
Сенажа е полу изсъхнал.
Сеното се балира, а сенажа се фолира (балата е увита във фолио за бали).
Но само това ли са разликите между сеното и сенажа от люцерна?
Как тези разлики рефлектират върху хранителните качества?
Могат ли тези разлики да се отразят върху състоянието на животните, здравен статус и производителност?
Най-очевадната разлика между сеното и сенажа от люцерна е начина, по който се добиват.
Сеното обикновено се коси в месеците от май до август или докато го има на полето. Окосява се, остава се на полето да изсъхне до степен на пълна сухост.
Обикновено до достигането на пълно изсъхване, а в някои райони се налагат няколко обръщания, с цел влажността да падне до 10-15%.
Това е нужно за да можем спокойно да го складираме за по-дълго време. Свалянето на влажността до ниски нива гарантира, че риска от развитие на мухъл по време на съхранение е сведена до минимум.
Сенажа от люцерна се коси по същия начин, както сеното от люцерна, но остава на полето само да позавехне. Обикновено балирането става до 24 часа след косенето според ситуацията или при влажност между 80-55%!
Балите максимално се стягат и се увиват в специално вакуумиращо фолио. Така елиминираме достъпа на кислород и създаваме анаеробна среда на живот на бактерии, нужна за правилното протичане на ферментацията.
Ферментацията за която се борим, всъщност представлява създаване на оптимални условия за живот на „добрите бактерии“, които природно съществуват в растението да усвояват водата и захарта за да живеят и синтезират млечна киселина.
Синтезът на млечна киселина е причината за намаляването на pH (увеличаването на киселинността) до нива от 4.8 – 5.8. Това ниво на pH (киселинност) спира развитието на нежелани форми на живот от всякакъв тип.
На практика може да се каже, че заливаме материала с киселина, която е безвредна на растението и 100% изгаря всичко живо (образно казано).
Сеното от люцерна е изсушена, а сенажа е фолирана храна за нашите животни.
Главната разлика е в начина на запазване на листната маса на растението.
При сеното, процесът по съхранение води до огромни загуби на листна маса (60-70%) и освен това до вкарване на пръст, камъни и други растителни и дървесни остатъци. Това води до огромни загуби на хранителни вещества, като протеин, въглехидрати (захар), витамини и минерали.
Или накратко казано като заключение: сеното от люцерна има по-малки хранителни качества в сравнение със сенажа.
