Ушите на кравите са адаптирани към естественото местообитание на добитъка за откритите тревни площи и през последните години в стопанският двор. Ушите им са много по-чувствителни от нашите, защото приемат звуци с по-високи честоти. Прагът на слуха (долната граница на възприятие) при кравите е по–висок от този на хората. Ето защо те разпознават ниските тонове по-лошо от нас. За разлика от нас те идентифицират високите ноти много по-добре.
Подобно на кучета, котки и коне, говедата са в състояние да възприемат звуци в ултразвуковия диапазон, които остават скрити за нас.
В природата обаче кратките високочестотни тонове често представляват опасност – което означава, че добитъкът интерпретира определени шумове като алармени сигнали, които дори не можем да чуем.
Звукови честоти
| Слухови способности в диапазона на | Оптимална честота на слушане | |
| Говеда | 23 Hz – 35 000 Hz | 8 000 Hz |
| човек | 16 Hz – 18 000 Hz | 2,000-5,000 Hz |
| куче | 15 Hz – 50 000 Hz | 8 000 Hz |
| котка | 60 Hz – 65 000 Hz | |
| кон | 60 Hz – 40 000 Hz |
Говедата възприемат силата на звука по различен начин от нас. С меки тонове те дори имат по-чувствителен слух от конете, които обикновено се считат за животни с много чувствителен слух.
Неочакваният шум или нови шумове, правят говедата много уплашени. Шумовете, които възприемаме като „силни“, вече надхвърлят прага на болката за тях.
Говедата намират за много неприятни силни, дрънкащи и пронизителни шумове, като скърцащи панти на портата. Така че животът може да бъде улеснен с пластмасови фитинги и грес …
Можете да постигнете целта си по-бързо, като говорите с тих глас, отколкото като крещите. Защото дълбок, звучен и мек, човешки глас ги успокоява. Това важи и при приближаването на добитък: говорете със спокоен глас. Ушите, обърнати към говорещия, показват, че човекът се възприема.
Говедата идентифицират своите „фермерски“ хора и стадата си по звука на гласа им, дори от разстояние.
Доказано е, че музиката във фермата успокоява кравите и дори те дават повече мляко.
