Рубриката се води от Михаил Михайлов
Минаващата седмица ще се запомни с протеста на фермерите от сектор мляко и оранжерийните производители. Заглавието не е случайно.
Защо.
Защото производителите на месо не присъстваха на протеста. Доколкото разбрах и при оранжерийните е имало делене.
Малките фермери, кои са те, още не се знае, и също се брояха на пръсти. Има и още три организации, които трябваше да са между фермерите, но тях също ги нямаше.
Седмицата започна изключително бурно с пресконференция в БТА от тези, които смятаха да протестират. Всъщност така се прави. В сряда имаше заседания на Комисията по земеделие и храни (КЗХ) към Народното събрание. Там също още по-бурно се „разчепкваха“ поставените въпроси от протестиращите. Обстановката се нагнети доста, но това е съвсем нормално при такива срещи. Подобни сцени виждаме всяка седмица в пленарната зала. Виждали сме и плесници и дърпане на уши. Не казвам, че трябва да е така, но по някога се случва. Може би лошото бе, че прехвърчаха искри между спорещите, от което нямаше никаква полза. Всяка от двете страни искаше да отвърне на „удара“ получен преди време, което беше напълно излишно. Най-нагорещена бе обстановката около украинската помощ. Фермерите настояваха за нея доказвайки, че не са добре икономически и са пред ликвидиране. Че всяка крава трябва да се храни всеки ден и не може на едни да се дава, а на други не.
Интересно би била оценката на тази схема на защитниците на животните, тя ги нямаше.
Че ситуацията в момента във фермите е много тежка, се уверих преди няколко дни. Фермер ми представи справката си за октомври. Дневно на мандрата се предават по 4 т мляко, като ви кажа цената и ще паднете – по 85 стотинки за кг. Средна млечност от крава на ден 30 кг, 74% годишна заплодяемост, 2.2 дози разход за заплождане, 100 млади женски животни – като кукли.
И какво показва отчетът: 128 000 лв разходи и 105 000 лв приходи. Ами другите, които получават по 75 стотинки на кг и доят дневно по 20 кг от крава. Там нещата вече започнаха да се решават по друг начин, които го знаете всички.
Този протест бе воден от големите фермери, както навсякъде се пише по вестниците. Всичко това се използва много умело в изказванията на политиците, че те са отпред защото са ненаситни. Ами щом са отпред, значи техните сметки не излизат най-много и искат да се опитат да спасят нещо от фабриките се за мляко. Тук може да се поздравят фермерите, които отглеждат по-малък брой животни, че се включиха в протеста. Лошото е, че нямаха техен представител да вземе микрофона и да каже какво е положението в техните ферми, имат ли нужда от нещо, как се справят, справят ли се въобще. Нямаха лидери, нямаше кой да ги дръпне напред. Всичко това обаче довежда до извода, че при тях всичко е по мед и масло. Защо никой от т.н малки не отиде на срещата с комисията. Вратата на КЗ е винаги отворена. Аз не знам досега председател или член на комисията да не е обърнал внимание и на най-малкия фермер. Ако има такъв – кажете го.
По време на протеста обаче имаше и протестиращи фермери от групата на малките и средни фермери. Говорих с една фермерка, която беше издоила сутринта кравите и в три часа отново бързаше да се върне на фермата. Тя беше много откровена и сподели следното:
– За първи път участвам на протест на фермерите. Много ме беше страх да не се повторят сцените отпреди няколко дена по време на футболния мач. Моите колеги, говедовъдите също са яки момчета, по цял ден се борят с кравите. Нищо такова не се случи. Всичко беше мирно, кротко, цивилизовано. Никакви проблеми с полицията и доказахме, че ние говедовъдите сме отговорни хора. Тръгнах си обаче нещастна, обидена, унизена. Сякаш никой нямаше нужда от нас. Обществото също си мълчеше. Ами то знае ли, че ако хвърлим гегите и мляко за кафе няма да могат да си купят. Всяка една държава подкрепя своите фермери и застава до тях, когато те са на улицата. Предложиха ни среща със зам.-министрите, която бе отхвърлена, защото те не могат да решат нашите проблеми, доказвайки го през последните месеци. Определено до момента няма адекватни решения за решаване на нашите проблеми. След протеста си дадох сметка, че сме оставени сами на един сал от тръстика, който все повече и повече навлиза в дълбоката вода. Все пак разбрах, че до днес е нямало предвиден бюджет за новата помощ за войната в Украйна. И благодарение на т.н. големи, това излезе на бял свят и сега се надяваме да ни се помогне малко.
Какво друго прави впечатление от протеста. Само преди три месеца се водеше „война“ кой да организира първи земеделска камара, да привлече повече членове по-бързо да подаде документи за членство в Копа Коджека. Сега, когато документите са подадени, и се търсят 180 000 евро за членски внос /вероятно в момента се искат пари от държавата за това/, имаме пълно мълчание от тези организации. И то като имате в предвид, че между протестиращите имаше няколко организации, които бяха техни членове. Все пак не всеки ден на жълтите павета излизат фермери. Тази индиферентност на кáмарити идва да покаже, че отново става въпрос за някакъв „кокал“, а не да се помогне на фермерите.
По време на дебата в КЗ към НС, от министерството поясниха, че когато се говори за животинска единица, се има в предвид само пасища. Наистина така е записано. Но има Наредби, където се цитира Ж.Е. не само за пасища. Например тази за кланиците. В Нидерландия Ж.Е се цитират в Наредбите за емисиите. Така че, този въпрос трябва да се уточни, разясни и използва справедливо.
И следва коварният удар от „братовчедите“ от месодайното говедовъдство. Ни в клин, ни в ръкав, когато свърши протестът, те внесоха документ, с който казват, че се разграничават от исканията на фермерите от сектор мляко и тези от автохтонните породи. Чудо не виждано, но у нас може да се случи, брат да предава брата. Всъщност то се и случи. Когато се дебатираше за увеличаване ставката на месодайните ферми, никой от млечните не каза нищо. Въпреки, че разликата е само 40-50 лева. Че от тяхното производство – месо, не остава нищо в България, а заминава за чужбина и няма принадена стойност за страната, пак никой не казва нищо. Не е най-малкото колегиално така, а освен това и при тях има големи ферми, които също нямат да получат като останалите.
Последното, което искам да коментирам, това е определението за малки, средни и големи ферми. Съгласно статистиката средният брой крави, отглеждани в едно стопанство в България – е 18 броя. Това означава, че стопанства, в които се отглеждат под 5 крави са малки. Това е чисто математически. Съгласно действащите Наредби за малки трябва да се смятат тези ферми, в които се отглеждат под 20 крави. Защото с такъв брой отглеждани крави те не могат да влязат в интервенцията за обвързана подкрепа. Да приемем, че това са малките стопанства – до 20 крави. В половината от тях фермерите се спукват от работа, те са най-ощетени от мандраджиите, защото нямат количество мляко, обикновено работят и на друго място, защото парите от млякото не стигат да хранят семейството. Да не сте на тяхното място. Оцеляват само защото успяват да продадат някоя бутилка мляко по ъглите и да вземат двата лева.
Другата половина от малките са тарикатите. Те не хвърлят никакви усилия да отглеждат добре животните си, не инвестират в нищо. Доволни са от всичко, което даде кравата и държавата. За тях няма значение колко – дали 1 лв или 100 лева. Разбира се, че участват в сивата икономика и са благодарни на това, че в България няма силна организация на защитници на животните, защото до сега да бяха ги затворили.
Средните, съгласно цифрите, те са средно с по 75 крави. При тези фермери напрежението е най-голямо. Те са инвестирали във времето най-малко милион лева във фермата, и сега им е много трудно да абдикират. Стоят във фермите, но чувстват, че сала потъва. Започват да продават, за да съществуват най-напред бракувани крави. Идва реда за продажба на ниско продуктивните крави. Следват телетата. Веднага на редицата се нареждат юниците за разплод и то май половината стадо е вече продадено. Там също се работи яко. Просто вече няма работници. Бачкаш като луд.
Следват големите. Съгласно документите, макар и не официални, тук трябва да влизат ферми с над 200 крави. В тези ферми, ако не работиш, си умрял. Сега обаче, икономиката вероятно ще препъне големите, които са тръгнали нагоре.
Вчера посетих една такава ферма. Политиците ни напълниха главите със създаването на семейни ферми на село, че как хората щели да се върнат, че как социалния живот щял да се подобри. Тази ферма, в която бях, е към големите, работят девет човека от семейството, обща 40 човека получават заплата. Двамата внука, единия от които следва агрономство, бяха на тракторите. Снахата оправяше онези 20 тетрадки, които Наредбите ги изискват, и всичко останало за администрацията. Големият син, също агроном, обикаляше нивите и правеше програмата за мероприятията. Дъщерята беше в обора и правеше линейна оценка на отелените юници, и ме засипа с информация за бащите. Най-главният, бащата, имаше среща с диетолога за да определят зимната дажба. Най-малкият син правеше чай на останалите. Момчето е в последния клас и родата му беше дала време да учи, за да го приемат право, и да има и човек да защитава фермата. Средна млечност от крава – 35 кг мляко на ден. 38 тона мляко всеки ден заминават за мандрите, за да влязат в 38 000 български домакинства или 7000 кг сирене на ден влиза в толкова семейства. Ето защо те са големи. Разбира се, че тези хора ще защитават правата си.
Накрая завършвам с изказването на един фермер от средните.
– Защо протестирах. Не съм излязъл да протестирам за големите. Отидох да протестирам за себе си, за моята ферма, за моето семейство. Сега попаднах в средната категория и си задавам въпросът, с какво моите крави се различават с тези 20, които ще са с най-добра ставка.
Действително положението, в сектор мляко, е много тежко. От днес, след първият сняг, ще стане направо плачевно. Защо някой от висшите служители на страната, било министър на финансите или някой от зам.-министрите не отиде като стажант само за един ден в една ферма. Няма нищо срамно в това. Президентът на Франция прекара 16 часа с животновъдите по време на една изложба съвсем скоро. Министър председателят, на една от немските провинции, цял ден беше до фермер и вършеше това, което правеше и той. Много фермери са съгласни да посрещнат такива гости. Но бъдете сигурни в едно, още на другия ден ще има ефект.
Михаил Михайлов
