БРЮКСЕЛ – Докато по коридорите на европейските институции се леят бюрократични суперлативи за „зеления преход“ и „устойчивото бъдеще“, цифрите в реалния сектор на животновъдството рисуват картина на контролиран разпад. Последният доклад на Комисията по земеделие (AGRI) към Европейския парламент, приет с крехко мнозинство в сряда, 25 март, е болезнено признание: Европа губи своите фермери по-бързо, отколкото може да печата нови регламенти.
Статистиката като присъда
Прогнозите за 2026 г. вече не са просто предупреждение, а диагноза. Очакваният срив от 17% в сектора на овцевъдството и козевъдството и над 4% при говедата не е плод на лоша реколта или временна пазарна конюнктура. Това е резултат от десетилетие на „политическо притискане“ между чука на високите екологични изисквания и наковалнята на евтиния внос.
Гласуваната вчера стратегия за укрепване на сектора изглежда като опит за гасене на пожар с чаша вода. Евродепутатите настояват за „научнообоснован подход“, което в превод от брюкселски език означава:
„Досега взимахме решения на база идеология, а не на база реалност“.
Парадоксът на „Огледалните клаузи“
Основният акцент в новите искания на парламентарната комисия са т.нар. „огледални клаузи“. Идеята е благородна – всеки килограм месо или литър мляко, влизащ в ЕС от трети страни, да отговаря на същите зверски изисквания за хуманно отношение и екологичен отпечатък, на които са подложени европейските производители.
Но тук лъсва политическото лицемерие. Само преди часове, на другия край на света, бе подпечатана сделката с Австралия. Докато ЕС изисква от своите фермери да намаляват емисиите и да инвестират милиарди в нови обори, той отваря широко вратите за продукция от системи, които дори не са чували за „Зелената сделка“. Резултатът? Европейският фермер се превръща в луксозен производител за елита, докато масовият потребител ще бъде хранен с вносна стока със съмнителен произход.
Вълкът в кошарата (буквално и преносно)
В документа от 25 март се прокрадва и темата за хищниците. Натискът за улесняване на лова на вълци вече не е прищявка на ловните лобита, а въпрос на оцеляване за пасищното животновъдство. Когато идеологията за „дивата природа“ влезе в директен сблъсък с поминъка в планинските райони, секторът губи не само животни, но и хора. Обезлюдяването на селските райони е най-тежката цена, която Европа плаща за своята екологична ревност.
Битката за оцеляване
Настояването за създаване на „Високопланинска група“ за животновъдството е признание, че секторът е в реанимация. Но административните структури рядко спасяват ферми. Това, от което животновъдите имат нужда, не са нови работни групи, а ценова предвидимост и край на регулаторния тормоз.
Ако Брюксел не спре да третира животновъдството като „проблем на климата“, а не като „стълб на продоволствената сигурност“, следващият доклад на AGRI няма да предлага стратегии. Той ще описва един изчезнал свят.
Източници:
Официален доклад на Комисията по земеделие (AGRI) към ЕП (заседание 24-25 март 2026).
Аналитичен бюлетин на Copa-Cogeca относно въздействието на търговските споразумения върху вътрешния пазар.
Актуализирани данни на Eurostat за сектор „Животновъдство“ (Q1 2026).
