Поевтиняването на суровото мляко на вътрешния пазар започва да се превръща в един от най-сериозните проблеми за българските животновъди. По време на заседание на Съвет на Европейския съюз в Брюксел министърът на земеделието Иван Христанов заяви, че още от началото на 2025 година изкупните цени вървят надолу, а тази тенденция продължава и през първите месеци на 2026 година.
Според него проблемът вече не е само в ниската цена, а и в затруднената реализация на продукцията, особено за малките стопанства и фермите в по-неблагоприятни райони. Част от производителите срещат отказ от мандри да приемат суровината им, защото на пазара влиза по-евтино мляко отвън, което натиска вътрешните цени.
В същото време разходите във фермите не намаляват. Електроенергията, фуражите и ежедневните производствени разходи продължават да натоварват бюджета на стопанствата. Така млекопроизводителят остава между два натиска — продава по-евтино, но произвежда по-скъпо.
Как изглежда натискът върху млечния сектор
| Основен фактор | Как влияе върху фермите |
|---|---|
| По-ниска изкупна цена | Намалява приходите от сурово мляко |
| Скъп фураж | Повишава себестойността |
| По-високи разходи за ток | Увеличава ежедневните разходи |
| Евтин внос | Изтласква местната продукция |
| Отказ за изкупуване | Удря най-силно малките ферми |
По думите на министъра, в такава ситуация Европейският съюз трябва да използва всички налични механизми за стабилизиране на пазара, включително средства от кризисния резерв. България настоява и за временно доброволно ограничаване на доставките, защото това е един от инструментите, които могат сравнително бързо да намалят напрежението при свръхпредлагане.
Позицията на страната е категорична и по отношение на бъдещето на Обща селскостопанска политика. Според българската страна тя трябва да остане самостоятелна политика със стабилен бюджет, защото директните плащания и обвързаната подкрепа са основна опора за фермерите в период на нестабилен пазар.
Министърът постави и въпроса за неравнопоставеността между държавите членки, като подчерта, че българските производители не трябва да получават по-ниско подпомагане при еднакви производствени изисквания.
Особено остро беше поставена и темата за търговските споразумения, които според България не трябва да се подписват без предварителна оценка как ще се отразят върху чувствителните сектори. Натрупването на няколко подобни решения може да доведе до сериозен натиск върху млекопроизводството и животновъдството като цяло.
Какво искат фермерите в момента
| Искане | Очакван ефект |
|---|---|
| По-силен контрол върху вноса | Ограничаване на нелоялната конкуренция |
| Пазарна защита | По-стабилни изкупни цени |
| Равнопоставено подпомагане | По-добра конкурентоспособност |
| Бързи кризисни мерки | Спиране на загубите в стопанствата |
Паралелно със земеделието България постави и проблемите в рибарството и аквакултурите, където според министъра модернизацията изисква сериозен финансов ресурс, а малките оператори трудно достигат до европейско финансиране.
За българските млекопроизводители обаче най-непосредственият въпрос остава един — дали пазарът ще позволи оцеляване на по-малките ферми, ако сегашният натиск продължи и през следващите месеци.
