Как фермерът по-бързо да открие причината за заболяване в стадото
При отглеждането на месодайни говеда дори добре поддържано стадо не е защитено напълно от здравословни проблеми. Понякога симптомите изглеждат ясни, лечението започва навреме, но въпреки това състоянието на животното не се подобрява или заболяването се разпространява и към други животни. Именно тогава лабораторната диагностика се превръща в едно от най-сигурните средства за правилно решение.
Практиката показва, че само външен преглед невинаги е достатъчен. При част от заболяванията различни причинители дават почти еднакви признаци – температура, отпадналост, кашлица, възпаление на очите, разстройство или загуба на апетит. Затова изследването на проби в лаборатория дава възможност по-точно да се разбере какво стои зад проблема и как да се реагира без излишно губене на време.
Един от най-често използваните методи е бактериалното изследване. При него от болното животно се взема материал – секрет, тъкан, фекалии или проба от мястото на инфекцията. След това материалът се поставя в хранителна среда, където се наблюдава дали ще се развият бактерии. Така се установява кои точно микроорганизми присъстват.
Следващата стъпка е да се провери към кои лекарства тези бактерии реагират. Именно тук се прави така нареченото изпитване за чувствителност. Бактериите се поставят в контакт с различни антимикробни средства и се следи при каква концентрация спират да се развиват.
Резултатите обикновено показват три възможности – бактерията е чувствителна, устойчива или със средна реакция към дадено лечение. Това помага на ветеринарния лекар да избере най-подходящото средство, вместо да се действа на сляпо.
В практиката обаче лабораторният резултат невинаги съвпада напълно с полето. Причината е, че в живия организъм действат много повече фактори. От значение е къде точно е инфекцията, дали лекарството достига добре до тъканите, има ли натрупана гной или мъртва тъкан и колко силен е имунният отговор на самото животно.
Понякога лабораторията отчита слаба чувствителност, а лечението все пак дава добър резултат. Това не означава грешка, а че в реални условия организмът също участва активно в оздравяването.
Друг широко използван метод е молекулярното изследване, при което се търси наследственият материал на причинителя. Този метод позволява да се откриват вируси и трудни за изолиране бактерии, които не могат лесно да бъдат отгледани по обичайния начин.
Предимството е, че освен присъствието на причинителя се вижда и в какво количество е той. Това е важно, защото някои микроорганизми могат да присъстват и при здрави животни, без да предизвикват заболяване. Когато количеството е високо, вероятността именно те да са причината става значително по-голяма.
При съмнение за по-сложни случаи се използва и микроскопско изследване на тъкани. За него се изпращат проби, съхранени в специален разтвор, който запазва клетките в състоянието им към момента на вземането.
Така специалистът може да види какви промени има вътре в тъканта – възпаление, разрушаване, натрупване на клетки или други следи, които показват откъде е започнал проблемът.
Това изследване често се оказва решаващо, когато са открити няколко възможни причинителя и трябва да се установи кой от тях действително е довел до заболяването.
В практиката изборът на правилната проба е почти толкова важен, колкото и самото изследване. Ако материалът е взет късно, неправилно или след продължително лечение, резултатът може да бъде неясен.
Затова ветеринарният лекар обикновено преценява кое животно е най-подходящо за проба, в какъв стадий е заболяването и каква информация най-много е нужна в конкретния момент.
Когато лабораторната диагностика се използва навреме, тя не само помага да се лекува едно болно животно, а дава посока за цялото стадо – кои рискове се увеличават, какво трябва да се промени в храненето, в условията или в профилактиката.
В месодайното говедовъдство това често означава по-малко загуби, по-добро възстановяване и по-сигурен контрол върху здравето на животните.
