Европейският парламент дава ясен сигнал, че земеделието отново се превръща в стратегически приоритет. Бюджетната комисия настоява средствата за Общата селскостопанска политика да бъдат увеличени с още 139 милиарда евро, с което общият ресурс да достигне 433 милиарда евро за периода от 2028 до 2034 година.
Решението идва след месеци на напрежение в сектора, породено от първоначалното предложение на Европейската комисия за намаление на земеделския бюджет с 20%. Именно този сценарий предизвика сериозно недоволство сред фермерите в целия съюз. Сега посоката се обръща напълно – вместо орязване, евродепутатите настояват за повече средства и по-силна защита на сектора.
Подкрепата не е символична. Докладът е приет с 26 гласа „за“, 9 „против“ и 5 „въздържал се“, което показва ясно мнозинство в полза на по-голямо финансиране за земеделието.
Предложението е част от по-широката рамка на бъдещия бюджет на Европейския съюз, който трябва да достигне около 2 000 милиарда евро за същия период. Това представлява 1,27% от брутния национален доход на държавите членки. В реално изражение, след отчитане на инфлацията, средствата за земеделие се равняват на около 385,12 милиарда евро по днешни цени.
Аргументите за увеличението са прагматични и трудно оспорими. Според евродепутатите без стабилно финансиране не може да има нито продоволствена сигурност, нито конкурентоспособно производство. Освен това се цели запазване на нормален жизнен стандарт в селските райони и подпомагане на прехода към по-устойчиви земеделски практики. На практика това означава едно – Европа не може да си позволи слабо земеделие.
Особено твърда е позицията по отношение на начина, по който ще се управляват тези средства. Категорично се отхвърля идеята бюджетът за земеделие да бъде смесен с други политики в една обща финансова рамка. Това би било прецедент, тъй като от създаването на Общата селскостопанска политика през 1962 година досега винаги е съществувал отделен фонд за сектора. Новото предложение настоява всяка политика да запази собствен бюджет, което дава повече сигурност и предвидимост за фермерите.
В същото време Европейският съюз планира по-сериозни инвестиции и в други ключови области. Средствата за конкурентоспособност трябва да нараснат до 264 милиарда евро, за научни програми – до 200 милиарда евро, а за регионална политика – до 306 милиарда евро. Това показва, че се търси по-широк икономически ефект, в който земеделието остава основен стълб.
Големият въпрос остава откъде ще дойдат необходимите средства. Обсъждат се нови източници на приходи, които да не натоварват директно националните бюджети. Сред тях са такси върху въглеродните емисии, облагане на внос с висок въглероден отпечатък и приходи от електронни отпадъци. Очакванията са тези механизми да осигуряват около 60 милиарда евро годишно.
Допълнително евродепутатите настояват общият бюджет на съюза да бъде увеличен с още 10%, като аргументът е ясен – изплащането на заемите от кризата с коронавируса не трябва да става за сметка на фермерите, бизнеса или научния сектор.
Предложението обаче все още не е окончателно. Предстои гласуване в пленарна зала, след което ще започнат тежки преговори между държавите членки. Традиционно именно там се решава реалното разпределение на средствата, тъй като всяка страна се стреми да получи повече при възможно най-малък собствен принос.
За българските фермери този дебат не е просто далечна европейска тема. Ако предложението бъде прието в този вид, това означава по-голям ресурс за директни плащания, повече инвестиции в селските райони и по-добри възможности за модернизация на стопанствата. Секторът ще разполага и с по-сериозна защита при пазарни сътресения, които през последните години се превърнаха в постоянен риск.
В крайна сметка посланието от Брюксел е ясно. Земеделието вече не е периферна политика, а ключов фактор за стабилността на Европа. Когато натискът от реалния сектор стане достатъчно силен, решенията неизбежно се променят. А този път промяната е в полза на фермерите.
