Темата за биологичното земеделие звучи добре. Чиста храна, по-малко химия, повече грижа за природата. Но когато се сложат числата на масата, картината става по-сложна – и доста по-твърда.
Добивите казват истината
В Германия разликата е ясна и без украса. Конвенционалните ферми прибират средно около 7,5 тона пшеница от хектар, докато биологичните стигат едва до 3,6 тона от хектар. Това не е малка разлика – това е почти наполовина.
Какво означава това на практика?
За да се произведат около 23 милиона тона пшеница, при конвенционално производство са нужни приблизително 3 милиона хектара. При биологичното – над 6,4 милиона хектара. Тоест – повече от двойно повече земя за същата храна.
Повече земя, по-голям натиск
Тук идва големият проблем. Земята не се увеличава. Напротив – всяка година в света се губят около 10 милиона хектара обработваема площ заради ерозия и застрояване.
В същото време населението расте. До 2050 година ще има още около 2 милиарда души, които трябва да бъдат нахранени.
Изводът е директен – ако всички минат на биологично производство, ще трябва значително повече земя, която просто не съществува.
Екологията не е само лозунг
Да, биологичното земеделие има плюсове.
Повече биоразнообразие. По-малко химическо замърсяване.
Но има и друга страна, за която рядко се говори.
Когато за същото количество храна се използва повече земя, това води до:
– Разораване на нови площи;
– Унищожаване на гори;
– По-високи въглеродни емисии;
Изследвания показват, че при масово преминаване към биологично производство, емисиите на парникови газове могат дори да се увеличат, ако не се намали потреблението на храна.
Цената на „био“ – кой я плаща?
Биологичните продукти не са евтини. В много случаи цените са с 50 до 100 процента по-високи.
Но по-важното е друго – голяма част от доходите в този сектор идват не от пазара, а от субсидии.
Данните са категорични:
– При конвенционалните ферми – около 50% от доходите идват от подпомагане;
– При биологичните – до 80% от доходите са субсидии;
Без тази подкрепа, икономиката на много биоферми просто няма да издържи.
Политиката натиска, реалността не
Германия има цел – 30% биологично земеделие до 2030 година.
Има и гласове за 100% преминаване.
Но дори в момента растежът се забавя. Причината е проста – пазарът има граници, а фермерът смята разходите.
Истината
Ако всички фермери станат биологични:
– Ще има по-ниски добиви;
– Ще трябва повече земя;
– Храната ще поскъпне;
– Натискът върху природата може да се увеличи;
Балансът е единственият работещ вариант
Никой сериозен човек не отрича ползите от биологичното производство. Но също толкова ясно е, че 100% био не е реалистичен сценарий – нито икономически, нито екологично.
Истинското решение е в баланса:
– По-умно използване на торове и препарати;
– Нови технологии и селекция;
– Комбинация между конвенционално и устойчиво производство;
Фермерът не работи с лозунги. Работи със земя, разходи и добиви.
И точно там се решава бъдещето на земеделието.
