Турция се нарежда на четвърто място в света по инфлация на хранителните продукти, според данни на Trading Economics, обхващащи 176 държави. Годишното поскъпване на храните в страната достига 34,55%, което поставя турската икономика в изключително тежка позиция по отношение на разходите за живот и достъпа до основни храни.
Пред Турция в световната класация са само Венецуела с 672% инфлация на храните, Южен Судан със 106% и Иран със 105%.
След Турция се нареждат Аржентина с 30,9%, Хаити с 22,9% и Малави с 20%.
Най-висока инфлация на храните в Европа
Турция държи и негативния рекорд за най-висока инфлация на храните в Европа. Данните показват, че дори воюващата Украйна отчита значително по-нисък ръст — 9,7%.
След Украйна в европейската класация се нареждат:
– Северна Македония – 8%;
– Румъния – 7,39%;
– Норвегия – 6,6%;
– Молдова – 6,3%;
– Беларус – 6,3%;
На този фон Турция изглежда като отделен икономически случай. Инфлацията на храните там е приблизително 3,5 пъти по-висока от тази в Украйна въпреки военния конфликт.
Четиринадесет пъти над средното за Европейския съюз
Разликата става още по-драстична при сравнение със средните стойности за Европейски съюз.
Средната годишна инфлация на храните в ЕС е 2,4%, а в еврозоната — 2,2%. Това означава, че Турция има:
– около 14 пъти по-висока инфлация на храните от средната за ЕС;
– близо 16 пъти по-висока инфлация от тази в еврозоната.
За фермерите и потребителите това означава постоянен натиск върху разходите, цените на фуражите, горивата и всички суровини по веригата.
Турция е втора сред съседите си след Иран
Сред съседните държави единствено Иран отчита по-висока инфлация на храните от Турция.
Останалите съседни страни остават далеч под турските нива:
– Армения – 9,5%;
– Грузия – 7,5%;
– Азербайджан – 6,8%;
– България – 5,7%;
– Гърция – 4,4%;
– Ирак – 1,5%;
Без включването на Иран средната инфлация на храните при съседите на Турция е около 5,9%, което подчертава колко сериозно се отклонява турската икономика от регионалната картина.
Обезценяването на лирата удря директно земеделието
Според Организация по прехрана и земеделие основен фактор за скока на хранителните цени е рязкото обезценяване на турската лира.
Това автоматично повишава цените на:
– дизела; торовете; фуражите; семената; пестицидите; електроенергията.
На практика производителите плащат все повече за всяка стъпка от производството, а тези разходи неизбежно се прехвърлят към крайните цени в магазините.
Земеделските субсидии остават под законовото ниво
Допълнителен проблем е ниското ниво на държавна подкрепа.
Според турския Закон за земеделието субсидиите трябва да бъдат минимум 1% от брутния национален продукт. Реално отпуснатите 168 милиарда лири за подпомагане на сектора през 2026 г. обаче представляват едва около 0,27% от прогнозния национален доход.
Това означава, че турските фермери работят при растящи разходи и недостатъчна компенсация от държавата.
Натискът идва още от самото производство
Данните на TurkStat показват, че инфлацията не е само в магазините, а започва още на ниво производство.
През февруари 2026 г. индексът на цените на селскостопанските суровини е нараснал с 31,55% на годишна база, а през март индексът на цените на земеделските производители достига 36,09%.
Това ясно показва, че кризата е структурна. Натискът идва от производството, транспорта, енергията и логистиката, а не само от търговските вериги.
Краткосрочните мерки не дават траен ефект
Турското правителство основно разчита на краткосрочни действия:
– проверки в супермаркетите;
– временни намаления;
– сезонен внос;
– ограничения върху износа.
Според анализатори обаче подобни мерки не решават проблема в дългосрочен план.
Трайно намаляване на цените би било възможно само при политики, които:
– намаляват производствените разходи;
– гарантират предвидими доходи за фермерите;
– укрепват кооперациите;
– развиват напояването;
– подобряват складовата и логистичната инфраструктура.
За аграрния сектор това е ясен сигнал: когато производството остане без стабилна подкрепа, ценовият натиск рано или късно стига директно до потребителя.
