Европейският Ангус конгрес в Букурещ тази година се превърна не просто във форум за обмен на опит, а в силна демонстрация накъде върви модерното месодайно говедовъдство в Европа. Представители на Ангус общности, фермери, селекционери и експерти от различни държави се събраха в Румъния, за да обсъдят бъдещето на сектора, новите генетични линии, технологиите и международното сътрудничество.
Сред българските участници бе Яне Янев — животновъд, основател на BIO ANGUS и официален делегат на конгреса.
Събитието се провежда между 11 и 18 май и преминава далеч отвъд рамките на класическите конференции. Програмата включва посещения на елитни Angus ферми, станции за оценка и тестване на бици, кланици, животновъдни центрове и специализирани изложения в Клуж-Напока, Совата, Сибиу, Брашов и Букурещ.
Румънски фермер ръководи земеделската комисия
Силен акцент по време на форума е било и участието на председателя на парламентарната комисия по земеделие в Румъния, който поздравил участниците онлайн директно от собствената си ферма.
Това, според Янев, е ясен знак за разликата в отношението към сектора.
„Когато хората, които вземат решения за земеделието, знаят какво е ферма от личен труд, а не само от папки и доклади, тогава секторът има бъдеще. В деня, в който това започне да се случва и в България, тогава ще видим истински напредък“, – коментира Янев от Букурещ.
Думите му идват на фона на все по-видимото израстване на Румъния като сериозен фактор в европейското животновъдство.
Румъния укрепва позициите си в европейското говедовъдство
По данни, представени по време на конгреса, Румъния вече заема пето място в Европейския съюз по брой добитък. Само при говедата страната разполага с приблизително 1,9 милиона животни, което представлява около 2,5% от общата популация на говеда в ЕС.
Според участници във форума румънският модел все по-ясно показва дългосрочна стратегия — инвестиции в генетика, подкрепа за развъдните програми, модернизация на фермите и по-тясна връзка между институциите и производителите.
Именно това, по думите на Янев, липсва в България.
„България остави месодайното говедовъдство на произвола“ – казва той.
От румънската столица българският животновъд отправи остър коментар към политиките у нас през последното десетилетие.
„През последните 10 години българските правителства така и не разбраха какво представлява месодайното говедовъдство. Вместо секторът да бъде разглеждан като стратегически, той бе оставен на произвола. Още по-тежко е, че върху него бяха стоварени серия административни и бюрократични удари, които буквално сринаха голяма част от производството“, – заяви Янев.
По думите му последствията вече се виждат ясно в цифрите.
Днес българското производство осигурява под 2% от потреблението на телешко и говеждо месо в страната — факт, който според него показва не просто икономически проблем, а провал на държавната политика към сектора.
България има ресурс, но няма последователна политика
Янев е категоричен, че България притежава всички природни и стопански предпоставки за силно месодайно говедовъдство.
Страната разполага с:
– пасища;
– подходящ климат;
– традиции;
– подготвени фермери;
– възможности за производство на висококачествено говеждо месо.
Въпреки това секторът дълги години остава без ясна защита, без предвидимост и без стратегическа визия.
Според него това е причината България постепенно да губи позиции, докато други държави в региона ускоряват развитието си.
Ангус общността вече диктува новите стандарти
По време на форума ясно е проличало, че Европейската Ангус общност все по-активно задава тенденциите в модерното месодайно говедовъдство.
Фокусът вече не е само върху броя животни, а върху:
– генетиката;
– селекцията;
– качеството на месото;
– проследимостта;
– дигиталните технологии;
– устойчивото производство;
– международните партньорства.
Това е и моделът, към който се насочват държавите с амбиции да бъдат конкурентоспособни на европейския пазар.
Посланието от Букурещ
Според Янев бъдещето принадлежи на онези държави, които изграждат земеделските си политики заедно с фермерите, а не без тях.
„Земеделието не се управлява от кабинет. То се разбира на терен — във фермата, при животните, в калта и в ежедневния труд“, коментират участници в конгреса.
Посланието от Букурещ към България е повече от ясно — секторът има потенциал, но без реална държавна визия и без хора, които познават земеделието отвътре, развитието остава трудно.
за Говедовъд – Тоня Мишева
