Цената на „зеления“ мираж: България не може да се храни със слънчеви панели
През последните години под знамето на „зеления преход“ България преживява процес, който остава почти незабелязан извън земеделските райони. Все повече земеделски земи, пасища и ливади се превръщат в площадки за фотоволтаични паркове. Дебатът обаче не е дали възобновяемата енергия е необходима. Тя е. Истинският въпрос е дали страната може да си позволи да губи земя за производство на храна в момент, когато собственото ѝ земеделие отслабва с всяка изминала година.
Земята е ресурс, който не може да бъде произведен
Електроцентрала може да бъде построена почти навсякъде. Земеделска земя с високо плодородие обаче не може да бъде създадена отново с административно решение или инвестиционен проект.
България разполага с едни от най-плодородните почви в Европа. Това е национален капитал, натрупван от природата в продължение на хилядолетия. Всяка площ, извадена от земеделско производство, означава по-малко възможности за производство на фуражи, плодове, зеленчуци, месо и мляко.
Проблемът става още по-сериозен, когато тези терени се намират в райони, където животновъдството и без това е под натиск от липсата на работна ръка, ниската доходност и застаряващите стопани.
Българското животновъдство вече губи битката
Данните от последните години показват ясна тенденция – броят на животните намалява, а производството на овче и козе мляко продължава да се свива.
Все по-малко фермери се занимават с овцевъдство и козевъдство. Средната възраст на стопаните расте, а младите хора рядко виждат перспектива в сектора. Всяка затворена ферма означава не само по-малко произведена храна, но и още едно семейство, което напуска селото или се отказва от традиционния поминък.
Когато едно стадо изчезне, изчезват и хората около него – ветеринари, фуражопроизводители, мандри, транспортни фирми, местни магазини. Земеделието не е просто бизнес. То е икономическата основа на голяма част от българските региони.
Панелите произвеждат ток. Фермите произвеждат живот
Един соларен парк може да генерира електроенергия с минимален брой служители след построяването си. Една животновъдна ферма обаче създава постоянна заетост, поддържа местната икономика и произвежда реални продукти за обществото.
Токът е необходим. Но токът не може да замени храната.
Слънчевите панели не произвеждат сирене, мляко, месо или хляб. Те не поддържат училищата в селата, не създават поколения фермери и не пазят живи българските традиции.
Държава без енергия има проблем. Държава без собствено производство на храни има много по-голям проблем.
Все по-зависими от чуждата трапеза
Парадоксът е очевиден. България притежава отлични природни условия за земеделие, но същевременно все по-голяма част от храните на пазара идват от чужбина.
Млечни продукти, месо, плодове и зеленчуци все по-често изминават хиляди километри, преди да достигнат до българския потребител. Това прави страната по-зависима от международни пазари, транспортни разходи и външни кризи.
Последните години показаха колко крехки могат да бъдат глобалните вериги за доставки. Войни, климатични бедствия, икономически санкции и търговски ограничения могат за дни да променят пазара.
В подобна среда способността на една държава да произвежда собствена храна се превръща във въпрос на национална сигурност.
Не срещу енергетиката, а срещу безразборното унищожаване на земеделски земи
Спорът не трябва да бъде между земеделие и възобновяема енергия.
Спорът трябва да бъде между разумното планиране и безконтролното застрояване.
България разполага с огромен потенциал за изграждане на фотоволтаици върху покриви на предприятия, складове, обществени сгради, индустриални терени, изоставени площадки, кариери и други нарушени земи. Именно там е естественото място на подобни инвестиции.
Най-плодородните ниви, пасища и ливади трябва да останат резервирани за това, което могат да правят най-добре – да произвеждат храна.
България има нужда от живот, земя и хора
Историята показва, че държавите оцеляват не защото произвеждат най-много електроенергия, а защото могат да изхранят населението си.
България няма недостиг на слънце.
България няма недостиг и на инвеститори.
Това, което все повече липсва, са фермерите, стадата и младите хора, готови да останат по селата.
Затова въпросът днес не е колко още панели можем да поставим.
Въпросът е колко земя сме готови да загубим, преди да осъзнаем, че националното богатство не се измерва само в мегавати, а и в способността на страната да произвежда собствен хляб, собствено мляко и собствено бъдеще.
Тоня Мишева
