Преди близо осем години, през 2018 г., британски земеделски журналист повдигна въпроса за принудителното пенсиониране на земеделски производители на 65-годишна възраст — по времето, когато Великобритания все още членуваше в ЕС, а местните стопани получаваха директни плащания по Общата селскостопанска политика (ОСП), точно както днес ги получават българските фермери. Предложението му беше основните плащания да отпадат за стопани над тази възраст.
Но Великобритания напусна съюза и въведе собствена, отделена от ОСП система за подпомагане на земеделието — но самият въпрос, дали възрастова граница за подпомагане би била разумна, остава актуален за фермерите, които и днес разчитат на плащанията по ОСП, включително и българските. Идеята е провокативна, но не е лишена от основание, ако се погледнат данните за самата България.
Колко стари са българските фермери
Статистиката е тревожна. Според анализ на Федерацията на независимите синдикати от земеделието, само 6,4% от българските фермери са под 35-годишна възраст, докато най-голям е делът на земеделците над 65 години. По данни, цитирани от аграрни издания, 24% от постоянно заетите в сектора у нас вече са на възраст 65 и повече години, а сред управителите на земеделски стопанства делът на хората в тази възрастова група достига 31%.
Същевременно броят на земеделските стопанства в страната рязко намалява — над 60% от тях са изчезнали за последното десетилетие, а европейските анализи сочат, че повече от половината фермери в ЕС вече са над 55 години. Тенденцията на застаряване е обща за целия континент, но в България изглежда особено изразена.
Аргументът за принудителна възраст за пенсиониране
Привържениците на идеята твърдят, че земеделието е физически тежка и опасна професия — трудова злополука в стопанство с животни или тежка техника може да бъде фатална, а рефлексите и издръжливостта намаляват с възрастта. Логиката е следната: ако ЕС спре основните плащания за стопани над определен възрастов праг, това ще принуди по-възрастните производители да подготвят план за наследяване на бизнеса си навреме, вместо да продължават да работят сами в стопанството до късна възраст без приемник.
Като компенсация се предлага паралелна пенсионна схема, която да гарантира редовен доход на бившите производители, прехвърлили стопанството си на следващо поколение по реда на установен план за наследяване.
Защо темата е чувствителна
Идеята обаче среща и сериозни възражения. Земеделието у нас често е семеен бизнес, в който чисто формалната възрастова граница трудно се прилага — много стопани над 65 години продължават да работят не защото нямат избор, а защото земята и животните са част от начина им на живот, а не само източник на доход. Принудителното отнемане на субсидии би могло да удари най-силно именно дребните и средните стопанства, на които плащанията по Първи стълб на ОСП често са единствената сигурна годишна вноска.
Освен това схема, копирана механично от британски или общоевропейски модел, трудно би пасвала на българската реалност, където наследяването на земя е усложнено допълнително от историята на собствеността след колективизацията и реституцията, а младите хора напускат селските райони в посока градовете или чужбина, вместо да наследяват стопанства.
Какво вече се прави в посока „подмладяване“ на сектора
Европейският съюз вече разполага с инструменти, насочени към насърчаване, а не наказание — основно чрез допълнителни плащания за млади земеделски производители и подпомагане на стартиращи стопанства в рамките на Стратегическия план по ОСП за България. Тезата на застъпниците на по-твърд подход е, че подобни доброволни схеми не успяват да обърнат тенденцията достатъчно бързо, докато опонентите смятат, че принудата носи повече рискове, отколкото ползи за устойчивостта на дребното земеделие.
Дебатът тепърва предстои
Въпросът няма еднозначен отговор. От една страна стоят аргументите за безопасност на труда и навременно планиране на наследяването; от друга — притеснението, че административно наложена възрастова граница би изтласкала от сектора точно хората, които поддържат живи малките български стопанства. Каквото решение да се обмисли на европейско или национално ниво, то ще трябва да отчете специфичната демографска и икономическа картина на българското село, а не просто да пренесе модел от друга страна.
