Европейските институции все по-открито признават, че животновъдството навлиза в критичен период. На фона на намаляващите стада, растящите производствени разходи и засиления натиск върху фермерите, в Европейския парламент се засилват призивите за спешни мерки в подкрепа на сектора.
През последните дни евродепутати от различни политически групи поискаха Европейската комисия да постави животновъдството сред основните приоритети на бъдещата селскостопанска политика. Според тях секторът не може повече да бъде разглеждан единствено през призмата на екологичните изисквания, а трябва да бъде оценяван и като стратегически фактор за продоволствената сигурност на Европейския съюз.
Дебатът идва в момент, когато много фермери в различни части на Европа се отказват от производството. Високите цени на фуражите, енергийните разходи, недостигът на работна ръка и нарастващите административни изисквания продължават да оказват силен натиск върху стопанствата. Към това се добавят и все по-честите климатични сътресения, които влияят върху производството на фуражи и увеличават разходите за изхранване на животните.
Все повече европейски представители предупреждават, че ако сегашните тенденции продължат, Европейският съюз може да стане още по-зависим от вноса на месо и млечни продукти. Подобно развитие би поставило под риск както доходите на фермерите, така и способността на Европа да гарантира собственото си производство на храни.
Сред обсъжданите мерки са по-силна защита на доходите на животновъдите, по-добри инструменти за управление на риска, улеснен достъп до инвестиции и насърчаване на младите фермери да останат в сектора. Все по-често се поставя и въпросът за справедливото разпределение на добавената стойност по хранителната верига, тъй като голяма част от производителите продължават да работят с минимална печалба въпреки високите цени за крайните потребители.
Особено внимание се обръща на говедовъдството, което в много държави членки отчита трайно намаляване на броя на животните. Според представители на сектора без целенасочени политики за подкрепа този процес трудно може да бъде обърнат. Намаляването на поголовието вече се превръща в общоевропейски проблем, а не само в предизвикателство за отделни държави.
В Европейския парламент се чуват все повече гласове, че бъдещата стратегия за животновъдството трябва да предложи конкретни решения, а не единствено общи цели. Очакванията са новият европейски план за сектора да създаде условия за повече инвестиции, по-добра защита на производителите и по-висока устойчивост на фермите при икономически и климатични кризи.
За българските животновъди този дебат има особено значение. Страната също е изправена пред намаляване на поголовието, недостиг на работна ръка и сериозен натиск върху рентабилността на стопанствата. Затова решенията, които ще бъдат взети в Брюксел през следващите месеци, могат да окажат пряко влияние върху бъдещето на сектора у нас.
След години, през които основният разговор беше свързан с ограничения и нови изисквания, европейските институции започват да поставят друг въпрос – как да бъде запазено самото животновъдство. А това вече е тема, която засяга не само фермерите, но и продоволствената сигурност на целия Европейски съюз.
