Гърция вече сваля цените на 1740 продукта – списъкът продължава да расте
Гърция разшири националната си инициатива за намаляване на цените и от първоначално обявените над 1660 продукта броят вече достигна 1740 продуктови кода. Новите данни са публикувани в деня на старта на мярката, като гръцките власти посочват, че списъкът остава отворен и се очакват още включени продукти и допълнителни намаления през седмицата.
Това означава, че числото, което беше посочено по-рано – над 1660 продукта – вече е надхвърлено. Само в рамките на деня към инициативата са добавени още продуктови кодове. Затова и 1740 не трябва да се приема като окончателен брой.
Мярката е част от национална политика за облекчаване на разходите на домакинствата и вече достига директно до рафтовете на магазините. Намалените продукти се обозначават със специална маркировка, а информацията за тях се публикува и в електронната платформа за сравнение на цените.
Какво точно влиза в гръцката инициатива
Новият списък от 1740 продукта е разделен на четири основни групи. Това е важно, защото гръцкият модел не се ограничава само до храните.
875 маркови продукта
Най-голямата група е тази на марковите продукти – 875 продуктови кода.
При тях средното първоначално намаление, предоставено от доставчиците, е 6,6%. Когато към него се добави участието на търговските вериги, средното намаление достига около 9%.
При тази категория има и много голяма разлика между отделните продукти – намаленията варират от 5% до 44%.
Това означава, че при един и същ продукт крайната цена може да бъде различна в отделните вериги, защото супермаркетите могат да добавят собствено намаление към това, което вече е договорено с доставчика.
405 ученически артикула
Втората голяма група включва 405 продукта за ученици. Средното намаление при тях е 12%.
Категорията е включена целенасочено преди началото на учебната година, когато разходите на семействата традиционно се увеличават. Така мярката не се ограничава до храните, а обхваща и част от разходите, които всяко семейство прави през септември.
360 продукта собствена марка
В списъка има и 360 продукта собствена марка на търговските вериги. При тях средното намаление е 8%.
Това е отделна категория от марковите продукти и показва, че гръцката схема търси намаление както при известните марки, така и при стоките, които самите търговски вериги предлагат под собствени марки.
100 продукта месо
За животновъдите най-интересната категория е четвъртата – 100 продукта месо. Средното намаление при тях е около 7,5%.
Тук вече става дума за реална намеса в една от най-чувствителните категории за семейния бюджет, но и за сектор, в който крайната цена е пряко свързана с производителите, кланиците, месопреработването, логистиката и търговията.
Именно затова гръцкият модел заслужава внимание от българските животновъди.
1740 продукта не е окончателният брой
Това е един от най-важните детайли в новината.
Гръцката инициатива остава отворена. Очаква се нови компании да се включват, а вече участващите търговски вериги да добавят още продукти или да предложат допълнителни намаления.
Затова днешните 1740 продукта са актуалният брой към момента, а не задължително крайният размер на инициативата. Самите гръцки власти очакват нови включвания още през тази седмица.
Мярката е предвидена да действа до края на декември 2026 г., като през този период могат да се използват както настоящите, така и нови продуктови кодове.
Какво прави България с „Кошница с грижа“
На този фон сравнението с България е неизбежно. Българската инициатива „Кошница с грижа“ също е представена като мярка за облекчаване на разходите на домакинствата. Но механизмът е различен.
В България няма една обща национална листа с конкретен брой продукти, която всички търговски вериги да предлагат на еднакво намаление.
Официално всяка търговска верига трябва да включи минимум 30 продукта от първа необходимост, като за тях се предвижда отстъпка от най-малко 15% спрямо редовната продажна цена или поддържане на стабилни и контролирани цени.
Това означава, че българският модел е изграден върху отделни кошници на отделните търговски вериги, а не върху една обща национална кошница с единен брой продуктови кодове.
Някои вериги са избрали значително повече от минималните 30 продукта. Например „Лидл България“ обяви над 30 продукта с намаление минимум 15%, като асортиментът се обновява всеки месец. (Lidl България) „Метро“ обяви над 100 продукта в началото и над 150 от юли. (offnews.bg)
Гърция и България – две различни философии
| Гърция | България |
|---|---|
| 1740 продуктови кода към 31 август | Няма единен национален брой |
| Списъкът остава отворен | Всяка верига определя своя асортимент |
| 875 маркови продукта | Марковите продукти зависят от веригата |
| 405 ученически артикула | Няма отделна национална категория ученически стоки |
| 360 продукта собствена марка | Собствените марки се включват според избора на веригата |
| 100 продукта месо | Месото е сред продуктите от първа необходимост |
| Средно намаление при всички категории – около 9,5% | Минимум 15% за включените продукти или стабилни контролирани цени |
| Конкретни продуктови кодове | Различни списъци по търговски вериги |
| Очакват се нови кодове | Асортиментът също може да се променя |
Има една съществена разлика – какво вижда потребителят
При гръцкия модел потребителят получава конкретен списък от продукти и може да види кой продукт участва и какво е намалението.
При българската „Кошница с грижа“ потребителят трябва да гледа какво е включила конкретната търговска верига.
Това не са два равностойни модела и е време да спрем да ги представяме така. В Гърция държавата показва конкретно 1740 продукта, конкретни категории и конкретни намаления, докато в България „Кошница с грижа“ оставя на търговските вериги сами да определят какво да сложат в нея. Така вместо реална национална мярка за сваляне на цените получаваме политически добре звучащо име, зад което потребителят трудно може да разбере каква е действителната полза за него. „Грижа“ на думи не пълни кошницата – пълни я реалното намаление и контролът върху цената.
В България има доброволно участие на бизнеса и договорено минимално намаление за включените продукти. В Гърция вече има национален списък от 1740 конкретни продуктови кода, разделен по категории, с публикувани средни проценти на намалението.
А къде остава фермерът?
Това е въпросът, който българското животновъдство трябва да задава. Когато цената на месото на рафта бъде намалена със средно 7,5%, остава да се види кой по веригата поема това намаление.
– Производителят ли?
– Преработвателят ли?
– Търговецът ли?
Или намалението се разпределя между няколко участници?
Защото ниската цена в магазина може да бъде добра новина за потребителя, но не бива да се превръща в ниска изкупна цена за фермера.
Това е особено важно за българските производители на говеждо, овче и козе месо. Ако една държава иска да защити потребителя, но едновременно с това иска да запази собственото си животновъдство, трябва да следи не само цената на рафта, а цялата верига от фермата до магазина.
Гърция увеличава списъка. България трябва да покаже резултата
Гърция започна с над 1660 продукта, но още в деня на старта броят вече достигна 1740. И това вероятно няма да бъде последното число.
Там механизмът се развива в движение – добавят се нови кодове, очакват се нови участници и се предвиждат допълнителни намаления.
България също има своята „Кошница с грижа“, но големият въпрос е друг: какъв е реалният резултат за българското семейство и каква е цената, която плаща българският производител?
Защото една кошница има смисъл само ако е пълна с реално по-достъпни продукти, а не само с обещания за по-ниски цени.
Гърция показва, че когато държавата реши да натисне за реално по-ниски цени, може да извади конкретен списък, конкретни продукти и конкретни проценти, а не само да говори за „грижа за хората“. В България „Кошница с грижа“ звучи добре политически, но когато всяка верига сама избира какво да сложи в нея, остава въпросът колко точно струва тази грижа и кой реално я плаща. Защото българският потребител има право не на обещания, а на проверима цена, а българският фермер има право намалението в магазина да не бъде платено от неговия джоб.
В крайна сметка държавата се познава не по името на инициативата, а по това какво остава в семейния бюджет и какво остава във фермата.
Всяка политическа партия обещава преди да дойде на власт, но по-важното е какво прави след това.
