В Анталия – Турция, общинският център разполага с 84 000 квадратни метра и екип от 105 души.
Хуманното отношение се проверява най-лесно там, където животното няма избор — зад оградата на приюта. Там то зависи изцяло от човека за храната, водата, сухото място и обезболяването. Там всяко отлагане има цена, която плаща затвореното животно.
Затова думата „хуманност“ звучи кухо, когато зад нея няма достатъчно пространство, ветеринарна помощ и работещ контрол. Нито общинската табела, нито името на организация, нито протоколът от проверка могат да заместят тези условия.
В Анталия показват капацитет. Българските институции трябва да покажат резултат
Общинският център за временни грижи и рехабилитация в Анталия работи върху площ от 84 000 квадратни метра. Обявеният му капацитет през 2026 г. достига 5000 кучета и 700 котки. Екипът включва 105 служители, сред които 22 ветеринарни лекари. Осигуряват се прегледи, лечение, операции, кастрация и проследяване на здравната история на животните.
В Измир е обявен и проект за допълнително пространство от около 30 000 квадратни метра за приблизително 2500 кучета в комплекса „Пако“. Това е планирано разширение, което трябва да се оценява по реалното му изпълнение. Но посоката е ясна — търсят се допълнителни места и организация за грижа и осиновяване.
Тези примери не дават основание цяла Турция да бъде обявена за образец. Дават основание обаче българските институции да бъдат попитани защо в конкретни обекти остават нерешени основни нужди.
За болно куче изолаторът е необходимост днес. За оперираното животно следоперативната грижа не може да чака следващ бюджет.
Сандански показва защо въпросите не могат да чакат
В публикувания в „Говедовъд“ материал за Сандански, основан на отговор от ОДБХ–Благоевград, са описани около 210 кучета в обект, който не отговаря на изискванията за приют. Сред посочените пречки са недостатъчното пространство и липсата на помещения за изолиране на болни животни. Отчетени са и положителни обстоятелства — осигурени храна и вода, чисти заграждения и добро общо състояние на повечето кучета.
Но храната и чистотата не отменят необходимостта от изолатор. Доброто състояние на повечето животни не решава въпроса къде ще бъде настанено следващото болно куче.
Административната процедура за един имот може да продължава. Нуждата от лечение и подходящо помещение възниква веднага. Общината трябва да представи решение за този период, с отговорни лица, средства и срокове. Обяснението, че нещо предстои, не осигурява грижа днес.
Установеният проблем не е приключена работа. Той е начало на задължението да бъде отстранен.
БАБХ: контролът трябва да стига отвъд констатацията
Българската агенция по безопасност на храните има пряко място в този разговор. Националният план за контрол за периода 2024–2026 г. я определя като компетентен орган за контрол върху спазването на правилата за защита и хуманно отношение към животните. На централно ниво се ръководи и координира дейността на областните дирекции.
Следователно БАБХ трябва да може да представи общата картина:
– Къде са установени нарушения, кои се повтарят и какво е последвало.
– Колко обекта продължават да работят с неизпълнени предписания?
– Какви мерки са предприети в рамките на правомощията на агенцията?
– Проверено ли е изпълнението им?
Обществото има нужда да вижда резултата от контрола. Броят на проверките сам по себе си не показва дали животните вече живеят при по-добри условия.
Ако един и същ недостиг се описва отново и отново, въпросът вече е и към контролиращия орган: какво пречи той да бъде преодолян и как е реагирано?
ОДБХ по места: предписанието трябва да има продължение
Областните дирекции по безопасност на храните са институциите, чиито инспектори виждат условията на място. В официалния план са предвидени както проверки по сигнали и внезапни проверки, така и повторни инспекции за проследяване на дадените предписания.
Точно последващата проверка е решаваща.
Има ли вече помещение за болните?
Намалено ли е пренаселването?
Осигурена ли е ветеринарната помощ?
Какво е предприето, ако срокът е изтекъл, а нарушението остава?
Обяснението на стопанина на обекта трябва да бъде проверено. Обещанието трябва да бъде проследено. А неизпълнението трябва да получи предвидената от закона реакция.
Животното не усеща разлика между непроверено обещание и неизпълнено предписание. И в двата случая остава в същите условия.
Кметовете и общинските съвети: бюджетът трябва да осигурява грижа
Местната власт има собствена отговорност. Министерството на земеделието и храните изрично насочва гражданите към общинските органи при липса на приют, като посочва контрола им върху изоставените животни на съответната територия.
Кметът трябва да представи работеща организация, а общинският съвет — да изисква обосновани разходи и измерим резултат при решенията за бюджета и общинските програми.
Колко средства са необходими за реалния брой животни?
Колко са осигурени?
Какво включват договорите с външни изпълнители?
Кой приема извършената работа?
Как се осигурява спешно лечение вечер или в почивен ден?
Това са въпроси за управление на обществени средства. Те не доказват злоупотреба, но изискват прозрачност. При конкретни данни за финансови нарушения трябва да бъдат сезирани компетентните контролни органи, а при данни за престъпление — разследващите органи и прокуратурата.
Нито недостигът на пари, нито спорът между институциите освобождават общината от необходимостта да търси изпълнимо решение за животните, които вече отглежда.
Министерството: след решенията трябва да има проверима промяна
Министерството на земеделието и храните също трябва да отговаря за резултатите от държавната политика. В свое официално съобщение то вече е поставило въпросите за незаконни обекти, нехуманно третиране, по-ефективен контрол върху общините и необходимост от координирани действия.
След като проблемите са признати на това равнище, следва да се покаже какво е постигнато.
Кои мерки са изпълнени?
Къде контролът е засилен?
Как се установява дали общинските програми действително намаляват бездомността?
Решенията имат смисъл, когато след тях има промяна на място. Иначе между ведомствения отчет и живота зад оградата остава пропаст.
Доброволците не могат да носят цялата система на гърба си
Доброволците заслужават подкрепа за труда, времето и средствата, които влагат. Те могат да бъдат силен партньор в лечението, социализацията и осиновяването.
Но постоянната необходимост граждани да събират пари за основни грижи трябва да предизвиква въпроси към организацията на общинската дейност. Кое е обезпечено с бюджета и кое се крепи на нечия готовност отново да помогне?
Същата прозрачност трябва да важи и за неправителствените организации, които управляват обекти или получават средства за животни. Доброто намерение не отменя отговорността за условията, отчетността и резултата.
Хуманността има цена. Бездействието също
Отговорните институции трябва да осигурят достатъчно място, лечение, кастрация, идентификация и възможности за осиновяване. Успоредно с това трябва да се работи срещу изоставянето и безконтролното размножаване, за да не се запълва всяко освободено място с ново животно.
Хората имат право на безопасни улици. Животните имат нужда от защита срещу страдание. Работещата политика трябва да постига и двете.
Когато в един обект липсват основни условия, въпросът е към цялата отговорна верига — стопанина му, кмета, общинския съвет, ОДБХ, БАБХ и министерството. Кой какво е знаел, какво е предприел и какъв резултат е постигнал?
Докато тези отговори липсват, хуманността остава обещание. А животните продължават да чакат зад оградата.
