д-р Вели Салиев, ветеринарен специалист във фермата на „Агросис“ ЕООД в село Веселец
Живеем в странно време, в което да се трудиш и с усилията си да постигаш реализация на целите си, не е особено престижно. Някак си е по-модерно да изглеждаш успешен и привлекателен, дори и това да е само привидно.
Това с пълна сила и все по-осезаемо се отнася за отрасъл животновъдство, където всяко следващо поколение е все повече незаинтересовано да търси своята реализация и да се развива в това направление, а работата в животновъдството, като цяло, все по-сигурно се превръща в „мръсна дума“.
Именно поради тези нездравословни и непродуктивни тенденции е все по-важно да даваме гласност на „добрия пример“ и да пишем за млади хора, които вместо да търсят удобно място с достъп до онлайн пространството, са избрали да бъдат полезни за себе си и за околните, избирайки една от най-отговорните професии в животновъдството – тази на ветеринарния лекар.
Днес ще Ви разкажем за един млад ветеринарен лекар, с когото имахме възможност да бъдем заедно за няколко дни на ежегодното изложение Sommet de l’Élevage, в близост до френския град Клермон-Феран. Сигурно повечето от Вас знаят, че това един от най-големите животновъдни форуми в европейски и световен мащаб, за който ще Ви разкажем в отделна статия.
Именно там разговаряхме с д-р Вели Салиев, който работи в най-голямата ферма у нас, развъждаща порода Монбелиард – тази в с. Веселец, област Разград.
Д-р Салиев ни направи огромно впечатление с толкова много неща – възпитание, скромност, отдаденост на професията и огромно желание да се развива и да занесе колкото се може повече от видяното на изложението в своята работа в стопанството!
– Здравейте, моля представете се с няколко думи.
– Здравейте, казвам се Вели Салиев от с. Севар и съм на 30 години. Завършил съм висше образование във ветеринарния факултет на Тракийския университет в Стара Загора преди 4 години.
– Какво Ви насочи към тази професия, която не е никак лека особено за тези, които са решили да я практикуват на терен?
– Още от дете знаех, че това е моят път и моето призвание. Обичам животните, израснал съм сред тях и още в началното училище мечтата ми беше да бъда ветеринарен лекар. Родителите ми искаха да уча съвсем друга специалност, но впоследствие ме подкрепиха в решението ми.
– Успяхте ли да се реализирате веднага след завършването на висшето си образование?
– Да, за моя огромна радост веднага след дипломирането ми постъпих на сегашното си работно място във фермата на „Агросис“ ЕООД в село Веселец. По време на обучението си бях на стаж в родното ми село и видях в уебсайта на Тракийския университет, че има обявена свободна позиция във въпросното стопанство. Видяхме се със собствениците още преди да взема диплома и след няколко месеца постъпих официално на работа. За мен това беше една страхотна възможност за развитие, тъй като това е една от най-високотехнологичните ферми в България с огромен брой животни и опитни специалисти, от които да се уча. Намира се само на 15 км от дома ми и за мен беше идеалното място за реализация.
– Университетът успя ли практически да Ви подготви за реалността на един работещ ветеринарен специалист в модерно стопанство или се наложи да наваксвате в движение?
– Много съм доволен от подготовката, която получих в университета. Тя ми даде една стабилна практическа основа и бях подготвен да започна пълноценно работа. Разбира се в нашата, както и в много други професии, човек всеки ден се учи, но се радвам, че избрах това учебно заведение, което постоянно се стреми да подобрява условията за теоретична и практическа подготовка на студентите си. Именно благодарение на университета намерих и работното си място.
Благодарен съм на всички свои преподаватели, с които до ден днешен поддържаме контакт и които винаги са на разположение, ако имам нужда от съдействие!
– Вече четвърта година сте част от екипа на „Агросис“ ЕООД. Какво се случи за този период? Разкажете ни за стопанството.
– Започнах като ветеринарен лекар, какъвто съм и сега, но благодарение на доверието на работодателите ми и натрупания опит, вече имам много повече задължения.
Във фермата се отглеждат говеда от порода Монбелиард, които в момента наброяват около 700, от които повече от 400 са дойни крави. Изградена е по проект на „зелено“ през 2008 г. и в нея са настанени внесените от Франция бременни юници.
Животните се отглеждат свободно – боксово и са и осигурени всички необходими приспособления за комфорт и хигиена. Няколко пъти са сменяни леглата на животните, докато се достигне до най-добрия вариант. При първоначалното изграждане са били на тухли, но те са се оказали много твърди за тези тежки животни, което води до проблеми с крайниците. По-късно са били подменени с гумени легла, които пък са били твърде меки и бързо са се амортизирали. В момента леглата отново са гумени, но много по-качествени и предвидени за тежестта и опазване на здравето на кравите.
Почистването в оборите е автоматизирано – на всеки 20 минути минава скрепер.
В стопанството винаги добрата генетика е била приоритет, а осеменяването се е осъществявало само изкуствено. Добрият избор на разплодници е особено важен за по-добрите резултати.
Храненето на животните се осъществява по 2 пъти на ден с фуражораздаващо ремарке, а сега е поръчан и робот за прибутване на храната, който допълнително ще улесни работата.
Имаме и робот „майка“ отскоро, който е свързан към водата и след като се чипират телетата, подава автоматично на всяко теле дажбата, която е предвидена за него. Компютърът отчита колко мляко и колко пъти да се храни телето. Хигиената също се повишава значително по този начин.
Доим в доилна зала паралел – 2 х 12 от 2008 г., която предстой да се обнови. Очакваме доставка на нова от САЩ. В нея в момента доим над 400 животни за около 4 часа. Доенето се обслужва от трима души – двама доячи и един подкарвач.
Поръчали сме също нови завеси за оборите, тъй като старите са амортизирани. Очакваме и нови вентилатори.
Разполагаме със софтуер, който следи движението и жизнените показатели на животните, който за ферма от такъв мащаб е задължителен. Той помага много както по отношение на селекцията, така и на нас лекарите. В момента го оптимизираме с нов. Дава ни информация за плътността на млякото, температурата на кравите и разгонеността, което се отчита с движението. Много други и различни показатели се следят, които са полезни в една или друга насока, за да следим развитието на животните.
Фермата е разположена на леко възвишение и има естествено течение, но е необходимо и допълнително да се осигури движение на въздуха. Дезинфекцията се осъществява от фирма, наета за целта.
Общо 18 души обслужваме фермата, като през нощта също работят няколко гледачи.
Благодарение на всичко това при всяко следващо поколение се стараем и успяваме да подобрим резултатите на предходното.
