Две теми през седмицата изглеждаха актуални. Едната бе за горещото време, другата – срещата на животновъдите с премиера и министъра на финансите. Защо избрахме да изберем отново тема на седмицата –
Горещините.
Изненадващо, почти веднага след встъпването си в длъжност, настоящият премиер акад. Денков проведе среща с животновъдите. Запозна се с техните проблеми и обсъди доста въпроси за бъдещето на нашето животновъдство, което съвсем не е блестящо. Особено в сектора за производство на мляко има една смразяваща цифра. Съгласно Наредбите, мляко се изкупува от ферми, които са регистрирани в прословутия чл.137, и в които съответно два пъти месечно се извършва контрол на качеството на продаваното мляко.
Всъщност това са истинските млекопроизводители. Има и други, на които при определени условия им се приема млякото.
Какво показват цифрите.
Само преди две години фермите, които участваха в т.н Модул Мляко, бяха над 3000. През януари тази година, техният брой е вече 2 626 с отглеждани в тях 160 278 бр крави за мляко.
През юни броят на фермите е вече 2 570 или с 56 броя по-малко и броя на кравите е 156 276 или с 4000 броя по-малко.
Някой ще каже, голяма работа, 4000 бр – нищо. Да, ама ако тези крави вече няма да ги има, тези 16 000 т мляко, което те щяха да произведат и него няма да го има.
Останалата част от срещата с премиер-министър Дянков е протекла по познатия сценарии. Най-напред се казва, че ще се намалят средствата за подпомагане на животновъдите. Те се наежват, повишават тон и заплашват с „барикади“. Следва среща, на която управляващите благодушно казват, че исканията ще бъдат изпълнени. Фермерите си тръгват щастливи и ще тръбят по телефоните и фейсбуците – победихме. И така до следващия път, след 3-4 месеца.
Ето защо и избрахме отново тема на седмицата Горщената
Както и друг път сме писали, въобще не сме готови да преборим горещините и съвсем нормално търпим огромни загуби. Топлото време при нас е вече повече от 20 дни. Резултатът е съвсем нормален – огромни загуби за фермата.
От направена от нас проверка се оказа, че в семейна ферма, в която се отглеждат 60 крави, след повишаване температурите, дневният млеконадой от 700 кг е паднал на 500 кг. Или загуба всеки ден по 200 кг мляко, за месеца 6 тона или 4-5000 лв в парично изражение.
Това ще продължи и август и както показва статистиката дори и до половината на септември.
Причината за стреса, който са получили кравите в тази ферма е, че не са създадени условия за намаляване температурата. Кравите са цял ден под един навес, обаче висок 3 метра, и с ламаринен покрив. Това означава ад един метър надолу. Покрива на обора е също 3 метра.
Този и още хиляди примери, ако се разходим из фермите показват, че въобще не сме готови да противодействаме на горещините, идващите въпреки, че минаха вече четири години, от когато много интензивно взе да се говори за глобалното затопляне, за вредата от него и съответно, какво да се прави. Това е голям проблем и в Германия – явно и там изостават с подготовката да посрещнат топлините и се организират семинари в тази връзка под надслов
„Справяне с топлинния стрес в животновъдството – нови строителни концепции и решения за модернизация“
Поради по-честите и по-продължителни високи летни температури, изменението на климата също води до ситуации на топлинен стрес за добитъка в Германия. В свиневъдството и птицевъдството темата не е от голямо значение в предишните планове и проекти на оборите. Фокусът е повече върху избягването на хипотермия. Благодарение на здравата конструкция, кратките топлинни фази могат да бъдат буферирани. Признаците на топлинен стрес, често не се разпознават като такива. В резултат на това на пазара могат да бъдат намерени само няколко охладителни технологии за преоборудване. В сектора на млечното говедовъдство, проблемът е известен отдавна. Ограничено количество облекчение се предоставя от фермерите. При много високи температури обаче това не е достатъчно.
За проектантите и собствениците на животни, които желаят да инвестират, фактът, че има липса на дългосрочен опит и „неутрални“ доклади от тестове на алтернативни концепции и технологии за охлаждане, прави нещата още по-трудни. Това води до необходимостта от различно планиране на бъдещи сгради за плевни и от валидиране на решения за модернизация в съществуващи сгради, които позволяват активно охлаждане.
В семинара и двата аспекта ще бъдат представени и след това обсъдени по начин, ориентиран към планирането.
Семинарът е насочен към заинтересовани страни от науката, политиката, администрацията, индустрията, консултациите, практиката и други експерти, свързани с темата и разбира се най важните – фермерите.
Може би и ние трябва да почнем работата по отношение преодоляване на горещината със семинари на тази тема. Възможно е дори да се учим от последните, които се захванаха с млечното говедовъдство – народите, които живеят близо до пустинята и вече имат добри резултати, както при отглеждането така и по продуктивността.
Михаил Михайлов
