Разговорът за бъдещето на месото в Европа често се представя като битка между традиционното животновъдство и „месото от лаборатория“. Реалността обаче е доста по-различна.
Традиционното месо продължава да бъде огромният и утвърден пазар. В същото време растителните заместители постепенно увеличават присъствието си в магазините, а култивираното месо, произведено от животински клетки, все още е далеч от масовия европейски пазар.
Така че към момента няма основание да се говори за изчезване на истинското месо. Има обаче нещо друго – появява се паралелен пазар за алтернативни протеини, който вече не може да бъде пренебрегван.
Германия остава най-големият европейски пазар
Най-ясна представа дават данните за 2025 г. от шест европейски държави – Германия, Франция, Италия, Испания, Нидерландия и Великобритания.
В Германия продажбите на растителни храни в шест основни категории – заместители на месо, риба, мляко и млечни напитки, кисело мляко, сирене и сметана – достигат 1,71 милиарда евро. Това е увеличение с 3,1% спрямо 2024 г., докато продадените количества са нараснали с 6,2%. Германия остава най-големият пазар за тези продукти в Европа.
Има и още един показателен факт – през 2025 г. 31% от германските домакинства са купили поне веднъж растителен заместител на месо, а 38% са купили растителна алтернатива на млякото. Това показва, че тези продукти вече не са някаква екзотика, предназначена за малка група потребители.
Но това не означава автоматично, че германците масово се отказват от месото. По-скоро означава, че част от потребителите започват да включват и други продукти в менюто си.
Франция показва колко важна е цената
Франция е още по-интересен пример.
Продажбите на растителни храни в пет основни категории достигат 572 милиона евро през 2025 г., което е увеличение с 11% за една година и с 21% спрямо 2023 г.
При растителните заместители на месото увеличението на продадените количества е 16,8%. В същото време средната цена на тези продукти е намаляла с 2,8%.
Това е една от най-важните цифри в цялата картина.
Потребителят очевидно не купува даден продукт само защото е обявен за „алтернатива на месото“. Цената има значение. Когато ценовата разлика намалява, продажбите се увеличават.
Въпреки ръста обаче растителните продукти все още са далеч от господстващо положение. Във Франция през 2025 г. растителните алтернативи представляват едва 2,1% от продажбите на охладено пакетирано месо. При млякото делът им е 5,5%.
Тоест растеж има, но традиционният продукт продължава да държи огромната част от пазара.
В Италия също потреблението расте, но потребителят не купува всичко, което му бъде предложено
В Италия продажбите на растителни храни достигат 669 милиона евро през 2025 г., което е увеличение с 4,5% за една година. Продадените количества са нараснали с 5,8%.
Интересното е, че по-достъпните продукти със собствени марки на търговските вериги се представят по-добре. Между 2023 и 2025 г. продажбите им по обем са нараснали с 19,4%, докато при марковите продукти увеличението е 7%.
Това отново връща разговора към цената.
И още нещо – италианците купуват 4,3 пъти повече растителни продукти, които имитират месото, отколкото тофу, темпе и сейтан, взети заедно. Очевидно за по-широкия кръг потребители е по-привлекателен продуктът, който прилича на позната храна, отколкото напълно различният продукт.
Не цяла Европа върви в една посока
Тук е важно да се избегне и друго преувеличение – че целият европейски пазар неудържимо преминава към растителни храни.
Данните не показват такова нещо.
През 2025 г. продажбите на растителни храни са се увеличили във Франция, Германия, Италия и Испания. В Нидерландия обаче стойността на продажбите намалява с 4,1%, а във Великобритания – с 1,2%.
При растителното месо разликите са още по-видими. Продадените количества са се увеличили с 16,8% във Франция и с 4,1% в Италия, но са намалели с 1,7% в Германия, със 7% в Испания, с 10,7% в Нидерландия и с 9,4% във Великобритания.
Следователно няма една общоевропейска „зелена вълна“. Има различни пазари, различни потребители и различна реакция към цената и вкуса.
Най-голямата пречка остава една стара и добре позната дума – вкусът
Растителните заместители вече могат да изглеждат като месо, да се приготвят като месо и дори да бъдат оформени като пържола.
Технологиите за триизмерно оформяне и печат позволяват от растителни съставки да се създават продукти със структура, която наподобява месо. Това обаче не ги прави месо от животински клетки.
И точно тук се намира голямата граница.
Европейският потребител трябва не само да бъде убеден, че продуктът изглежда добре. Той трябва да го хареса достатъчно, за да го купи отново.
Данните от пазара показват, че цената и вкусът вървят ръка за ръка. В някои категории поевтиняването води до ръст, но ниската цена сама по себе си не е достатъчна. Ако продуктът не отговаря на очакванията за вкус, структура и качество, потребителят има проста алтернатива – да купи традиционното месо.
А култивираното месо?
Тук вече става дума за съвсем различна технология.
Култивираното месо не се прави от соя, грах или други растения. При него се използват животински клетки, които се размножават в контролирана среда. Затова то трябва да бъде разграничавано от растителните заместители и от продуктите, които са оформени чрез триизмерен печат.
В Европейския съюз култивираното месо се разглежда като нова храна. Преди да бъде продавано, то трябва да премине през оценка на безопасността от Европейския орган за безопасност на храните, а след това да получи необходимото разрешение по европейската процедура.
Към август 2026 г. култивираното месо все още не е получило разрешение за масова продажба на пазара на Европейския съюз. Междувременно вече има подадени заявления за оценка на такива продукти, което показва, че технологията постепенно преминава от лабораторната фаза към реалната регулаторна процедура.
Това е важно уточнение за европейските животновъди. В момента те не водят масова пазарна битка с пържоли, произведени от животински клетки. Този конкурент все още чака разрешение да влезе на терена.
Истинският конкурент в момента е растителният продукт
Ако се гледа реалният пазар, а не прогнозите за след 10 или 20 години, основната конкуренция идва от растителните храни.
Те вече се продават в супермаркетите, присъстват в ресторантите и постепенно намират място в кошницата на потребителите.
Но дори и при най-големите пазари мащабът им остава несравним с този на традиционното месо.
Данните за 2025 г. показват, че общият обем на растителните храни в шестте изследвани пазара достига около 1,68 милиарда килограма. В същото време развитието е неравномерно – четири пазара растат, а два се свиват.
Това по-скоро прилича на разширяване на ниша, отколкото на превземане на хранителния пазар.
Какво означава това за европейските ферми?
За животновъдството картината е двупосочна.
От една страна, няма непосредствена опасност традиционното месо да бъде заменено от лабораторно производство. Култивираното месо все още е в процес на регулаторно оценяване и технологично развитие.
От друга страна, растителните заместители вече са реален бизнес. Те ще продължат да търсят място в магазините и ще се опитват да привлекат потребители с по-ниски цени, по-добър вкус и по-голямо разнообразие.
Това означава, че европейските животновъди няма да се състезават само с други фермери. Все по-често ще трябва да се конкурират и за вниманието на потребителя.
И тук традиционното месо има един голям коз – то вече е познато.
Потребителят знае какво купува, знае как се приготвя и има изградена представа за вкуса му. При новите продукти тази връзка тепърва трябва да се изгражда.
Следващата битка ще бъде в магазина, а не в лабораторията
Най-важният извод от данните за 2025 г. е, че бъдещето няма да бъде решено само от технологиите.
Ще го реши потребителят.
А той гледа цената, вкуса, качеството и това доколко продуктът отговаря на храната, която вече познава.
Затова и голямата надпревара в Европа вече не е просто кой ще произведе „месо без животно“. Надпреварата е кой ще предложи достатъчно евтин, вкусен и надежден продукт, който потребителят доброволно ще сложи в количката си.
Засега традиционното месо продължава да има огромно предимство. Но пазарът на алтернативите расте и все по-трудно може да бъде определян като временна мода.
За европейското животновъдство това означава не край на месото, а нова конкуренция.
И както обикновено в търговията, накрая думата ще има не лабораторията, не рекламата и не политиците, а човекът пред хладилната витрина – с портфейла в ръка.
