Европейското земеделие навлиза в период на сериозно изпитание, а сигналите от терен стават все по-тревожни. Срещите на ръководствата на Copa и Cogeca в Брюксел през последните дни очертаха картина, която трудно може да бъде подценена. Разговорите с представители на Европейската комисия и земеделски организации отвъд Атлантика потвърждават едно – натискът върху сектора вече е извън обичайните граници.
По цяла Европа фермерите са изправени пред нарастващи разходи, които не оставят много пространство за маневри. Горива, торове, фуражи, опаковки и транспорт поскъпват едновременно, а приходите не успяват да наваксат този ръст. В резултат на това все повече стопанства започват да свиват дейността си – намаляват обработваемите площи, променят културите или изобщо се отказват от производство. Това вече не са единични случаи, а тенденция, която обхваща почти всички подсектори.
Ситуацията поставя фермерите пред тежък избор – да работят на загуба или да се откажат. И в двата случая последиците са сериозни. Когато производството започне да се свива, ефектът не остава само на ниво стопанство. Той се пренася по цялата верига и неизбежно стига до крайния потребител под формата на по-високи цени и по-несигурни доставки.
В същото време усещането в бранша е, че реакцията на европейските институции изостава. Проблемите се обсъждат, но реалните решения се бавят. Това създава напрежение и усещане за липса на посока в момент, когато всяко забавяне има цена.
Допълнителен натиск идва от нестабилната международна обстановка. Конфликтите в близост до Европа изискват по-решителен и координиран подход. Според земеделските организации е необходим отговор, съпоставим с мерките по време на кризата с COVID-19 и след руската инвазия в Украйна. Основната цел е ясна – да се гарантира производството на храни, енергийната сигурност и стабилността на пазара.
На този фон предложенията за спешни енергийни мерки и ускоряване на инвестициите трябва да се превърнат в реална подкрепа, а не да останат само на хартия. Земеделието е пряко зависимо от енергийните разходи и без целенасочена помощ рискът от допълнително свиване на производството остава висок.
Особено остро стои и въпросът за бъдещето на Обща селскостопанска политика. В настоящата ситуация всяко отслабване на тази политика би означавало сериозен удар по целия сектор. Става дума не само за доходите на фермерите, а за способността на Европа да осигурява собственото си производство на храни.
Позицията на земеделската общност е категорична – бюджетът за тази политика трябва да бъде защитен, да се запази поне на сегашните нива и да отчита инфлацията. В противен случай рискът от задълбочаване на кризата става напълно реален.
Следващите седмици ще бъдат решаващи. Земеделието вече ясно показва, че не може да чака. Ако мерките отново се забавят, цената няма да бъде платена само от фермерите, а от цялото общество.
