Новият законодателен пакет, който се подготвя от ЕК, се очаква да бъде представен до края на 2026 година и да обхване едни от най-оспорваните практики в европейското животновъдство — отглеждането на телета, кокошки носачки, свине и други селскостопански животни в клетки и силно ограничени пространства.
Сред най-чувствителните въпроси в подготвяните промени е начинът, по който в редица ферми продължават да се отглеждат телетата през първите седмици след раждането. В много стопанства младите животни все още се държат индивидуално, в тесни отделения, което силно ограничава движението и естествения контакт между тях.
Именно тази практика все по-често е обект на критика в европейските обсъждания, тъй като според участници в обществената консултация тя трудно отговаря на съвременните изисквания за хуманно отношение към животните.
Последното обществено допитване за промяна на правилата показва, че 89% от участниците смятат сегашното европейско законодателство за недостатъчно, защото не осигурява условия, при които животните могат да проявяват естествено поведение.
Освен телетата, в обхвата на бъдещите ограничения попадат и кокошките носачки, младите птици, свинете, зайците, патиците и гъските. При кокошките темата е особено напреднала, тъй като в ЕС вече близо 62% от птиците се отглеждат извън клетки — в подови, свободни или биологични системи.
Въпреки това в редица държави клетъчното производство остава силно застъпено и именно това създава напрежение при подготовката на единни правила за всички страни.
Сред обсъжданите промени влиза и постепенното ограничаване на клетките при свинете, особено в частта за свинете-майки, както и при зайците и водоплаващите птици.
Силен обществен отзвук предизвиква и практиката за унищожаване на еднодневни мъжки пилета. Данните от консултацията показват, че почти 98% от участниците я определят като етично неприемлива.
Допълнително напрежение идва и от искането храните от животински произход, внасяни от държави извън ЕС, да отговарят на същите изисквания, които ще важат за европейските производители. Тази позиция се подкрепя от 96% от участниците в допитването.
Законодателната промяна вече има и съдебно измерение, след като по въпроса е образувано дело в Решение на Съда на Европейския съюз (Court of Justice of the European Union). Причината е забавянето на обещаните европейски предложения след гражданска инициатива, подкрепена от 1,4 милиона души.
Очаква се решението на съда да бъде обявено в следващите седмици, а това може да ускори окончателното внасяне на новите текстове.
Финансовата страна на реформата също остава ключова, защото преминаването към нови системи на отглеждане ще изисква сериозни инвестиции от фермерите. Затова все по-често се обсъжда част от средствата по Общата селскостопанска политика (Common Agricultural Policy) да бъдат насочени към подобни преходи.
На национално равнище вече има държави, които вървят по-бързо. Естония подготвя собствено ограничение за клетките при кокошките носачки, като в страната все още почти 80% от птиците се отглеждат по стария модел.
Така до края на 2026 година Европейският съюз се насочва към една от най-сериозните промени в правилата за животновъдството през последните години — промяна, която ще засегне едновременно говедовъдството, птицевъдството и свиневъдството.
