Европейският парламент вдига летвата – и то доста сериозно. Темата е една от най-чувствителните за българските фермери: парите по Общата селскостопанска политика.
Искането вече е ясно – 385 милиарда евро, което е значително над предложените 261 милиарда евро от Европейската комисия.
Разликата не е козметична, а стратегическа. Става дума за това дали земеделието в ЕС ще се поддържа стабилно или ще се притиска от бюджетни ограничения в следващия програмен период 2028–2034 г.
Защо се иска повече финансиране
От Европейския парламент аргументират позицията си с натрупания натиск върху сектора – по-високи разходи, климатични рискове, нестабилни пазари. Реално въпросът е прост: ако се режат средства, кой ще поеме удара – фермерите или потребителите?
И тук идва логичният скептичен въпрос – може ли Европа да си позволи да спести от храна и производство? Историята показва, че когато земеделието се подценява, после цената се плаща двойно.
Големият проблем – дългът след пандемията
Паралелно с дебата за ОСП върви и друг, не по-малко важен – как ще се връща дългът от Фонда за възстановяване, създаден през 2020 г. заради пандемията.
Погасяването е планирано за периода 2028–2056 г., но вече се обсъжда удължаване на сроковете. Идеята е проста – ако натовариш бюджета прекалено рязко, ще трябва да режеш от ключови политики като земеделие и сближаване.
Подкрепа за по-гъвкав подход идва от лидери като Еманюел Макрон, Кириакос Мицотакис и Педро Санчес. Те настояват за разсрочване и повече маневреност.
Разделение в Европа – кой плаща сметката
Не всички държави са на едно мнение. Германия и част от северните страни държат на по-строга финансова дисциплина – без нов дълг и без увеличаване на вноските. Тяхната логика е ясна: ако няма пари, режем разходи.
Само че тук идва конфликтът – защото точно тези „разходи“ включват ОСП и кохезионната политика, от които България реално печели.
Какво още се предлага
Освен увеличението за земеделие, се обсъждат и други сериозни промени:
- 274 милиарда евро за политика на сближаване
- увеличение на Фонда за конкурентоспособност до 234 милиарда евро
- общ бюджет от около 1,78 трилиона евро за периода
И най-интересното – търсят се нови източници на приходи. Включително:
- данъци върху дигитални компании
- облагане на онлайн залагания
- данъци върху криптовалути
Тук вече въпросът става политически: кой ще плаща – гражданите, бизнесът или новите дигитални играчи?
Какво означава това за българските фермери
Ако предложението за 385 милиарда евро мине, това означава по-голям шанс за:
- стабилни субсидии
- повече средства за модернизация
- по-добра защита при кризи
Ако не мине – започва добре познатият сценарий: повече изисквания, по-малко пари.
И тук няма място за илюзии – битката тепърва започва. Решенията за бюджета на ЕС не се вземат бързо, а компромисите често режат точно там, където най-много боли.
В крайна сметка въпросът е стар като земеделието: ще се инвестира ли в производство или ще се разчита, че „някак ще стане“? Историята показва, че второто рядко работи.
