На пръв поглед статистиката е категорична – през 2025 г. България има 968 847 овце, или с 4,7% по-малко спрямо година по-рано. По-важната промяна обаче не е в общия брой животни, а в начина, по който се пренарежда секторът.
Най-сериозен спад се отчита при млечните овце майки. Само за една година те намаляват от 649 185 на 595 019, което е с 54 166 животни по-малко или -8,3%. В същото време другите овце майки се увеличават от 213 744 на 221 901 (+3,8%). Разликата показва, че част от стопанствата постепенно се ориентират към месодайното производство.
Променя се и структурата на самите ферми. Овцевъдните стопанства вече са 9 500, което е с 11,2% по-малко от година по-рано. Въпреки това средният размер на стадото се увеличава до 102 овце (+7,3%). Това означава, че от сектора отпадат предимно по-малките производители, докато по-големите ферми продължават да разширяват дейността си.
Тази тенденция се вижда и в разпределението на разплодните животни. Най-голямата част от заплодените овце и дзвизки вече се отглеждат в стопанства със 100 и повече животни, което показва, че производството все по-ясно се концентрира в професионални ферми.
Статистиката за 2025 г. показва, че овцевъдството преминава през дълбока вътрешна промяна. Намалението на общото поголовие е само видимата част от процеса. По-същественото е, че секторът постепенно се преструктурира – млечното направление отслабва, месодайното укрепва, а производството се съсредоточава в по-малко на брой, но по-големи стопанства.
