Ще има ли достатъчно пари за модернизация на фермите след 2027 година?
Дори директните плащания да останат относително защитени, недостигът на средства за модернизация може да затрудни развитието на земеделските стопанства.
При обсъждането на бъдещия европейски бюджет вниманието често се насочва към директните плащания и размера на земеделските субсидии. За производителите обаче има и друг въпрос с дългосрочно значение: ще има ли достатъчно средства за инвестиции след 2027 година?
Европейската комисия предлага промяна в досегашната структура на Общата селскостопанска политика. Средствата за земеделие и развитие на селските райони трябва да бъдат включени в по-широка рамка от национални и регионални партньорски планове.
Целта е да се намали бюрокрацията и да се улесни съчетаването на различни инвестиции. На практика обаче тази промяна поставя въпроса дали земеделските стопанства ще разполагат с достатъчно ясно определен финансов ресурс.
Кои инвестиции са най-важни за фермите?
За животновъдните стопанства особено значение имат модернизацията на сградите, оборудването, доилните системи и подобряването на условията за отглеждане на животните.
При растениевъдството сред основните потребности са напояването, ефективната техника и технологиите, които позволяват ограничаване на производствените разходи.
И за двата сектора са важни инвестициите в енергийна ефективност, автоматизация, цифровизация и преработка на земеделската продукция.
Тези проекти не са само въпрос на удобство. Те могат да определят дали стопанството ще успее да произвежда при приемливи разходи и да се конкурира на пазара.
Когато една ферма не може да обнови оборудването си, тя рискува да остане с по-високи разходи за труд, енергия и поддръжка. Така дори при запазено подпомагане икономическата ѝ устойчивост може постепенно да отслабне.
Средствата за селските райони не са само за земеделие
В предложената бюджетна конструкция Европейската комисия предвижда най-малко 10% от ресурсите на всеки национален и регионален партньорски план извън защитените суми да бъдат насочени към специфичните нужди на селските райони.
Според представените параметри това съответства на приблизително 48,7 милиарда евро на европейско равнище.
Тази сума обаче не представлява изцяло бюджет за модернизация на земеделските стопанства.
Средствата за селските райони могат да бъдат използвани и за инфраструктура, услуги, местна икономика и други дейности, които не са пряко свързани със земеделското производство.
Следователно наличието на минимален ресурс за селските райони не гарантира, че инвестиционните програми за фермерите ще разполагат със средства на досегашното равнище.
Именно тук се намира един от най-важните въпроси за България.
Три възможни сценария
При бъдещото финансиране могат да се очертаят три възможни сценария. Те са аналитични варианти, а не официални прогнози.
Първи сценарий: достатъчно средства за земеделие и инвестиции.
България успява да договори необходимия ресурс и отделя значителна част от националния план за модернизация на стопанствата. Това би позволило сравнително плавен преход към новия програмен период.
Втори сценарий: запазени директни плащания, но по-малко средства за инвестиции.
Текущото подпомагане остава относително защитено, но инвестиционните проекти се конкурират с други национални приоритети. Възможните последици са по-малко приеми, по-силна конкуренция между кандидатите и по-труден достъп до финансиране.
Трети сценарий: общи бюджетни ограничения и по-голяма необходимост от национално финансиране.
При подобно развитие България може да се изправи пред необходимостта да осигурява допълнителни средства от държавния бюджет, за да поддържа определени мерки. Това би увеличило финансовия натиск и може да доведе до отлагане на част от инвестиционните приоритети.
Защо вторият сценарий е особено чувствителен?
Директните плащания подпомагат текущата дейност на стопанствата, докато инвестициите определят възможностите за развитие през следващите години.
Една ферма може да продължи да получава подпомагане, но без средства за модернизация да не успява да намали разходите си и да подобри производителността.
При животновъдството това може да означава отложено обновяване на сградите и оборудването. При растениевъдството последствията могат да бъдат свързани с по-бавна модернизация на техниката и недостатъчни инвестиции в напояване.
Така стопанството може да запази част от текущите си приходи, но да загуби възможности за повишаване на ефективността.
Как трябва да се подготвят производителите?
Докато няма окончателно решение за бюджета за 2028–2034 година, земеделските производители трябва да бъдат внимателни при планирането на инвестиции, които зависят изцяло от бъдеща безвъзмездна помощ.
Разумният подход е да се разработят различни финансови варианти и да се даде приоритет на проектите, които намаляват постоянните разходи, подобряват производителността или осигуряват по-добра реализация на продукцията.
Това не означава инвестициите да бъдат спрени. Означава решенията да се вземат с ясна представа за риска и без предварително да се приема, че все още недоговореното финансиране непременно ще бъде налично.
За българското земеделие въпросът след 2027 година няма да бъде само колко субсидии ще получават стопанствата. Не по-малко важно е дали те ще разполагат със средства, за да обновяват производството си и да останат конкурентоспособни.
