Натискът за по-високи стандарти в животновъдството вече официално стигна до 52-ото Народно събрание. Исканията на организацията „Невидими животни“ за премахване на клетките при отглеждането на телета получиха подкрепа от най-голямата парламентарна група – „Прогресивна България“. Зад заявената политическа воля обаче стои един далеч по-труден въпрос – откъде ще дойдат средствата за промяната.
Според депутата Антон Кутев, темата не опира само до желание за реформи, а до реалните разходи, които ще трябва да поемат стопанствата и държавата.
„Само с желание не става – става с пари“
Пред Радио „Фокус“ Кутев заявява, че парламентарната група ще подкрепи исканията за по-хуманно отношение към телетата и ще се обсъждат възможни законодателни промени. По думите му обаче новите правила неизбежно ще изискват инвестиции в преустройство на помещенията и създаване на различни условия за отглеждане.
„Промените, които се предлагат, са свързани с финансиране. То не е огромно, но въпреки това трябва да се създадат подходящи условия, а това изисква средства“, коментира депутатът.
Той подчертава, че основният проблем е кой ще поеме разходите – дали това ще стане чрез европейски програми, чрез държавния бюджет или чрез самия бизнес.
Според него решение трябва да бъде намерено, защото общественият натиск по темата расте, а подобни практики вече се обсъждат все по-активно и в други европейски държави.
Първо комисии, после конкретни решения
Реалната работа по темата ще започне след сформирането на постоянните парламентарни комисии, включително комисията по земеделие. Именно там ще се обсъждат възможните механизми за финансиране и конкретните законодателни текстове.
Очакванията са в рамките на следващите две-три седмици да има повече яснота дали България може да използва европейско подпомагане за подобни промени във фермите.
Кутев изразява увереност, че вариант за решение може да бъде намерен. Ако европейско финансиране не бъде осигурено, според него остава възможност за бюджетна подкрепа през следващата година.
„Оптимист съм, че е възможно да приемем правила и финансиране, с които телетата да се отглеждат свободно, а не в клетки“, посочва той.
Фермерите предупреждават за нов финансов удар
Темата обаче предизвиква сериозни притеснения в животновъдния сектор. Стопаните от години предупреждават, че всяко ново изискване означава нови разходи, а голяма част от фермите вече работят при силно ограничени печалби.
В момента много животновъди са под натиск заради високите цени на фуражите, електроенергията, горивата и труда. Според хора от сектора преустройството на помещенията и преминаването към нови системи на отглеждане няма как да стане без сериозна външна подкрепа.
Особено тревожни са настроенията сред по-малките семейни ферми, които трудно биха осигурили собствени инвестиции за подобни промени. В бранша се коментира, че ако държавата и Европейският съюз настояват за по-високи стандарти за хуманно отношение към животните, трябва да бъдат осигурени и достатъчно средства за модернизация.
Според фермери липсата на адекватно подпомагане може да доведе до ново затваряне на стопанства и още по-силен натиск от вносна продукция.
Натискът за промени няма да отслабва
През последните години темата за условията, при които се отглеждат животните, става все по-чувствителна в цяла Европа. Организации за защита на животните настояват за ограничаване на клетъчното отглеждане, а европейските институции постепенно засилват изискванията към фермите.
За българското животновъдство обаче основният въпрос остава дали секторът ще получи достатъчно време и финансова подкрепа, за да премине към новите стандарти без тежки последствия за производителите.
Защото в крайна сметка промяната не се измерва само с добри намерения, а с реални инвестиции, които трябва да бъдат направени навреме, ако държавата иска да запази българските ферми конкурентоспособни.
