Една дума върху опаковката може да промени цената, избора на купувача и дори репутацията на производителя – „био“. Но в Европейския съюз тя не би трябвало да бъде просто рекламен трик. Когато един продукт е представен като биологичен, зад това твърдение трябва да стои система от правила, контрол и проследимост.
Именно тук идва европейската система за сертифициране на биологичното производство. Тя обхваща не само фермера, който отглежда културите или животните, но и преработвателя, склада, търговеца, вносителя и всички останали участници, които могат да повлияят върху продукта по пътя му до потребителя.
Основата е Регламент (ЕС) 2018/848, който определя правилата за биологично производство, преработка, етикетиране, контрол, проследяване и внос.
От нивата до магазина – всичко трябва да може да бъде проверено
Биологичното производство не се изчерпва с това фермерът да използва определени препарати или да отглежда животните по различен начин.
Системата обхваща плодородието на почвата, сеитбообращението, храненето и хуманното отношение към животните, разрешените вещества и материали, разделянето на биологичната от конвенционалната продукция и воденето на подробна документация.
Генетично модифицираните организми не са разрешени в биологичното производство.
Затова контролът не пита само „Какво произвеждате?“, а и „Откъде са суровините? Какво сте закупили? Какво сте произвели? Къде сте го съхранявали и на кого сте го продали?“
Точно проследимостта е една от важните защити срещу смесването на биологична и конвенционална продукция.
Кой трябва да има сертификат?
В системата за контрол могат да попаднат земеделски производители, животновъди, производители на аквакултури, преработватели, опаковчици, складове, дистрибутори, вносители и износители.
На практика всеки оператор, който иска да представя определени продукти като биологични, трябва да провери дали неговата дейност попада в системата за сертифициране.
Има изключения, особено за някои търговци на дребно, които продават предварително опаковани биологични продукти директно на крайния потребител. Но правилата зависят от конкретната дейност и държавата.
Сертификатът не се получава само с попълване на заявление
Процедурата започва с регистрация на оператора и определяне на дейностите, които ще бъдат извършвани като биологични.
След това, когато е необходимо, се избира оторизиран контролен орган. Той проверява производството, помещенията, документацията, суровините и начина, по който се съхранява и движи продукцията.
При установени несъответствия операторът трябва да ги отстрани. Едва след доказано изпълнение на изискванията може да бъде издаден сертификат за съответните дейности и продукти.
Но сертификатът не е билет за вечен престой в клуба. Контролът продължава и след неговото издаване.
Проверки могат да има и без предупреждение
Операторите обикновено подлежат на контрол поне веднъж годишно. Интензивността му зависи и от риска.
Проверяват се документите, количествата и движението на продуктите, а при необходимост се вземат проби. Могат да се извършват и необявени инспекции.
При нискорискови оператори при определени условия интервалът между физическите проверки може да бъде увеличен, но не може да надхвърля 24 месеца.
Ако бъде установено сериозно нарушение, последствията могат да бъдат неприятни – ограничаване на конкретни партиди, временно спиране или отнемане на сертификата. Продукт, който не отговаря на правилата, не може да бъде продаван като биологичен.
Зеленото европейско листо не е просто красива картинка
За потребителя най-лесният ориентир е европейското лого за биологично производство – зеленото листо, изградено от звезди.
При предварително опакованите биологични храни, произведени и продавани в Европейския съюз, използването му по правило е задължително.
При преработените храни има важно условие: най-малко 95% от тегловните земеделски съставки трябва да са биологични.
До логото трябва да бъде изписан кодът на контролния орган, както и информация за произхода на земеделските суровини – например „Земеделие от ЕС“, „Земеделие извън ЕС“ или „Земеделие от ЕС/извън ЕС“.
Това са детайли, които често остават незабелязани от купувача, но именно те показват, че зад надписа „биологичен“ стои контролирана система.
„Натурален“ не означава „биологичен“
Тук маркетингът понякога може да обърка потребителя.
„Натурален“, „естествен“ и други подобни определения не са равнозначни на сертифицирано биологично производство. Самата дума „натурален“ не доказва, че дадена храна е произведена според европейските правила за биологично земеделие.
Същото важи и за различните частни и национални знаци. Те могат да поставят допълнителни изисквания, но не заменят европейската система за биологично сертифициране.
А какво става с биологичните продукти от трети страни?
И те не влизат в Европейския съюз просто така.
При внос на биологични продукти се изисква необходимата документация и контрол. За биологичните пратки се използва електронен сертификат за инспекция чрез системата TRACES на Европейската комисия.
Целта е продукцията да може да бъде проследена от оператора в страната на произход до първия получател в Европейския съюз.
Какво всъщност гарантира сертификатът?
Това е може би най-важният въпрос.
Биологичният сертификат не гарантира, че храната е по-хранителна, напълно без остатъци или автоматично устойчива във всяко отношение.
Той удостоверява нещо конкретно – че производството и обработката са извършени в съответствие с установените правила за биологично производство и че операторът е подложен на съответния контрол.
Транспортът, опаковката, използването на вода, условията на труд и общото въздействие върху климата са отделни въпроси.
За фермера – повече правила. За потребителя – повече сигурност
Биологичното производство изисква повече дисциплина, документация и постоянство. Производителят не може просто да реши, че от днес продукцията му е „био“ и да сложи зеленото листо върху етикета.
От другата страна стои потребителят, който има право да знае какво купува.
Затова европейската система разчита на три основни неща – сертификат, контрол и проследимост.
И когато трите работят както трябва, надписът „биологично“ вече не е обещание, а проверимо твърдение. Именно в това е разликата между истинската сертификация и красивия надпис върху опаковката.
Ако искаш, следващата стъпка може да бъде да го направя още по-силен за публикуване в сайта – с по-провокативно заглавие от типа „Кога „био“ на етикета наистина означава био?“ и с кратък информационен каре-блок „Какво да гледаме върху етикета“.
