Изоставено куче или коте край пътя. Животно, намерено с тежки наранявания. Човек, който подава сигнал и иска да знае какво е последвало.
За всяко от тези животни времето има значение. А когато става дума за насилие, обществото има право да знае какво се случва след първата проверка.
Колко сигнала водят до разследване?
Колко случая стигат до съд?
Какви наказания се налагат?
Преди да се стигне до съд обаче, някой трябва да свърже сигналите и да събере доказателствата. Един сигнал за насилие над животно постъпва в полицията, следващият — в общината или в Българската агенция по безопасност на храните. Ако и двата са срещу един и същ човек, кой ще ги свърже? А когато няма видеозапис, кой ще потърси свидетелите и ще събере доказателствата?
Тези въпроси стоят и зад инициативата на природозащитника Явор Гечев. Още през 2015 г., като представител на фондация „Четири лапи“, той подкрепя създаването на зоополиция. През февруари 2026 г. започва петиция за създаване на независима Национална агенция за закрила на животните. Предложението е агенцията да координира работата на институциите, да подпомага разследванията с експертиза и да отчита публично как приключват делата за насилие над животни.
В първата част от поредицата публикуваме дословно отговорите на природозащитника Явор Гечев на въпроси поставени от нас — за пътя от сигнала до присъдата и за наложените наказания.
1. Колко сигнала за жестокост към животни са получени през 2025 г. и от началото на 2026 г.? Колко са довели до досъдебни производства, обвинителни актове и влезли в сила присъди?
Явор Гечев: Точно този въпрос показва най-големия проблем: на него никой не може да отговори изцяло, защото пълната верига от сигнала до присъдата не се вижда никъде. МВР брои регистрираните престъпления, прокуратурата – внесените актове и осъдените, БАБХ – сигналите по Закона за защита на животните. Има единна система за наказателните производства, но в нея не влизат сигналите до БАБХ и общините, нито административните наказания по Закона за защита на животните, а отделна публична статистика за тези престъпления от нея не се публикува. Затова данните в голямата си част трябва да бъдат изискани от всяка институция поотделно.
Какво знаем. По данни на МВР през 2025 г. са регистрирани 469 престъпления по чл. 325а, 325б и 325в от Наказателния кодекс, със 100 повече от 2024 г.
За шестте години от 2020 до 2025 г. те са 2248. Сигналите до БАБХ са нараснали от 133 през 2015 г. на 710 през 2024 г. За 2025 г. и за 2026 г. публично обобщение на нито една от институциите не съм открил.
Редакционен коментар: МВР отчита регистрирани престъпления за 2025 г., а прокуратурата публикува данни за осъдени и санкционирани лица за друг период. От тези справки обществото не може да разбере по колко от случаите през 2025 г. е започнало разследване, колко са стигнали до съд и как са приключили.
Това е провал на публичната отчетност. Държавата дължи ясен отговор какво се е случило след подадените сигнали и на кой етап са отпаднали случаите, които така и не са стигнали до съд.
Данни на МВР, публикувани от „Глас нюз“ · Справка на прокуратурата
2. Колко от тези присъди са с ефективно лишаване от свобода и колко – с условно наказание?
Когато човек подаде сигнал за пребито или изоставено животно, той трябва да може да разбере кой го е проверил, какво е установил и какви мерки е предприел. Институциите дължат и публичен отчет за всички случаи — колко сигнала са получили, по колко е започнало разследване и до какъв резултат е стигнало. Иначе дори при по-строги наказания в закона остава неизвестно колко случая изобщо стигат до съд.
Във втората част — „Къде спира разследването и кой събира доказателствата?“ — Явор Гечев говори за отказите да се образува досъдебно производство, за прекратените разследвания и за това има ли достатъчно подготвени разследващи и ветеринарни експерти.
следва …
