Явор Гечев за отказите да се образуват дела, случая „Кръстова вада“ и работата на разследващите и ветеринарните експерти.
Сигнал за жестокост към животно е подаден. Оттук нататък има въпроси, на които институциите трябва да отговорят. Кой е проверил случая? Какви доказателства са събрани? Ако разследване изобщо не е започнало, на какво основание е отказано?
В първата част потърсихме отговор колко случая стигат до присъда. Във втората се връщаме към първите часове и дни след сигнала, когато показанията на свидетели, ветеринарният преглед и съхранените проби могат да определят дали изобщо ще има дело. Публикуваме дословно отговорите на природозащитника Явор Гечев на следващите два въпроса на редакцията.
3. По колко сигнала е отказано образуване на досъдебно производство или производството е прекратено и на какви основания?
Такава статистика не се публикува. А тя е може би най-важната, защото показва къде се губят случаите. Случаят в „Кръстова вада“ е показателен. Министър Демерджиев заяви, че по по-ранен сигнал срещу същия човек прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство, а в петъка преди убийството е подаден още един сигнал за агресия спрямо жена и нейното куче. Каквото и да покаже разследването, въпросът е какво се случва със сигналите, преди да има мъртво животно.
Редакционен коментар: След смъртта на кучето Кнопа прокуратурата повдигна обвинение. За по-ранния отказ научихме от изявление на вътрешния министър. Институциите дължат отчет какво е направено по по-ранния сигнал и на какво основание е взето решението. Когато за старите сигнали се говори чак след нов тежък случай, обществото е принудено да пита защо институциите не са обяснили действията си още тогава. Изявлението на вътрешния министър за по-ранния отказ · БНТ за повдигнатото обвинение
От практиката си виждам няколко повтарящи се основания: липса на доказателства за връзка между извършителя и животното; приемане, че не е настъпила смърт (когато трупът вече не е наличен), тежко или трайно увреждане, което законът изисква; квалифициране на деянието като маловажно или като административно нарушение.
Затова смятам, че броят на отказите и прекратените производства, с основанията за тях, трябва да се отчита публично всяка година. Това е и едно от исканията в петицията за Национална агенция за закрила на животните която стартирах през февруари: публично отчитане на резултатите от делата и национална статистика.
4. Има ли достатъчно обучени разследващи служители и ветеринарни експерти, които да работят по такива случаи?
Не. В БАБХ по хуманно отношение към животните работят петима души в централното управление и по един служител във всяка областна дирекция. Както посочват и от самата агенция, тези хора не работят само по случаи на нехуманно отношение – служителите в областите отговарят и за идентификация, ветеринарномедицински продукти, фуражи и други ресори. Да не забравяме и планираните проверки на обекти. Това са 33 души за цялата страна при 710 сигнала през 2024 г., а самата агенция отбелязва, че броят на служителите не се е променил, докато сигналите са се увеличили над пет пъти.
Редакционен коментар: Какво трябва да отчетат институциите
Прокуратурата трябва да публикува колко разследвания е отказала да образува, колко производства е прекратила и на какви основания. МВР и БАБХ трябва да покажат кой може да реагира на място и как се осигурява навременна експертиза. Ако доказателства са пропуснати още в началото, по-тежкото наказание, записано в закона, няма как да ги върне.
В третата част — „Кой свързва повторните сигнали и какво става, когато няма видеозапис?“ — Явор Гечев говори за сигналите срещу един и същ човек, подадени до различни институции, и за това каква реакция получава един случай без камера и обществен натиск.
следва …
Явор Гечев за насилието над животни и отговорността на държавата:
1 част/ За разминаването между статистиките на институциите и за ефективните присъди
2 част/ Къде спира разследването и кой събира доказателствата?
