1 част – Сп. “Агропари”/ Михаил Михайлов: Крачка в Неизвестното
2 част – Сп. “Агропари”/ Михаил Михайлов: Крачка в Неизвестното
3 част – Сп. “Агропари”/ Михаил Михайлов: Крачка в Неизвестното
Какво ще се случи.
Прогнозата е не само за горещо лято, но и за още по гореща есен. Няма трева, няма вода, няма силаж. Съответно няма и мляко. Първото, което вече се случва – цената на млякото достигна психологичната бариера за мандраджиите от 1 лев. Това е преживяно и в момента цената, която се предлага е един лев и нагоре. Съответно мандрите нормално е да вдигнат цената на продукцията. Търговците вероятно ще намалят малко процента на печалбата си за да запазят клиентите /но това не е сигурно, затова употребих думата нормално/.
Потребителите искат не искат ще трябва да се съобразяват със ситуацията и понеже не могат да си увеличат приходите, ще трябва да си намалят разходите. Тези разходи, които не са фатални за преживяването им. На първо място цигарите. Увеличението им е на дневен ред, следва алкохола и накрая на бензина. Ще трябва да се научим до тоалетната да ходим пеш, а не както досега с колата.
Второто нещо което ще се случи е още по-интересно. Договорите и цената на млякото. Досега те се попълваха от млекопреработвателите и задачата на фермерите бе само да ги подпишат. Сега ще се сменят позициите, още от септември. Графата за цена на млякото ще се попълва от фермерите, а мандраджиите ще подписват.
Третото е най-интересното. Вероятно още през септември, млековоза като отиде във фермата да вземе млякото, най-напред ще трябва да се плати и тогава ще се сложи маркуча в цистерната. Няма друг начин. Някои мандри взеха да забавят заплащанията. Фермерите са прекарвани десетки пъти по този параграф и сега ще реагират адекватно. Ще се наложи и мандрите да вземат кредите. И при тях ситуацията е също критична и те търсят начин да изплуват. Някои започнаха да стесняват броят на артикулите, други взеха да преработват само един вид мляко..
Въобще чакат ни интересни неща.
Животновъдството, вече година е в режим на постоянна криза., която е трудно поносима за много ферми: климатична криза, корона криза, енергийна криза, фуражна криза, икономическа криза и за капак войната в Украйна. Това са конниците на апокалипсиса, ако щете. Всяка криза сама по себе си вероятно би била управляема за селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост. Това беше показано в годините на Ковида. Секторът винаги е работил и е давал резултати. Страх ме е обаче, че сега животновъдите няма да издържат.
Ако ние не можем да намерим пътеката в „неизвестното“ и няма кой да „затворим“ да прави програма, може да се използват за трасиране на пътя някои от предложенията на Европейския млечен борд до ЕК..
- Цените на производител трябва да бъдат обвързани с производствените разходи. Без продажба на селскостопанска продукция под производствените разходи!
- В селскостопанската система на ЕС трябва да бъдат интегрирани подходящи инструменти за криза. Това включва функциониращ механизъм за ранно предупреждение, който работи с правилните индикатори, които отразяват действителните производствени разходи, включително подходящ доход на производителя.
- Производителите трябва да бъдат поставени в центъра на селскостопанските стратегии и да играят ключова роля в тяхното оформяне. Политиците трябва да работят в сътрудничество с фермерите. Зелената сделка и стратегията „От фермата до вилицата“ в противен случай не са възможни.
- Въведане огледални клаузи, които гарантират, че вносните храни и фуражи отговарят на изискванията в ЕС и спазването им да се гарантира чрез достатъчен контрол и санкции.
- Намаляване на зависимостта от внос и вредния евтин износ. В една отговорна търговска политика на ЕС дъмпингът на евтини продукти на чувствителни пазари вече не трябва да има място.
Може би, това са първите крачки към известното.
Михаил Михайлов
