Докато българското земеделие продължава да боксува в капана на замръзналите европейски плащания, северната ни съседка Румъния успя да извоюва ключови дипломатически победи в Брюксел, които ще донесат сериозен финансов импулс за нейните фермери. Новината за предстоящото увеличение на субсидиите в Румъния обаче е придружена от отрезвяващ анализ, който директно засяга и българските стопани – защо Букурещ върви нагоре, а София пропусна златния си шанс за растеж?
Бившият пълномощен министър в Постоянното представителство на Румъния към Европейския съюз, Ахим Иримеску, разкри стратегическите ходове, с които страната му е пренаписала правилата на Общата селскостопанска политика в своя полза. Анализът му съдържа директно и доста неудобно сравнение с България.
Основният коз на Румъния в Брюксел се оказа актуализирането на т.нар. „референтна площ“ – проблем, който дълги години ощетяваше фермерите. При присъединяването си към Европейския съюз Румъния влезе с официално признати 78 милиона декара земеделска земя. До 2016 година реално обработваната и декларирана площ нарасна до 92,4 милиона декара, а през настоящия период Агенцията за плащания и интервенции в земеделието (APIA) вече отчита скок до 98 милиона декара.
Успехът на румънската дипломация се състои в това, че Европейският съюз най-накрая се съгласи да обвърже бюджетното разпределение с реално декларираната площ всяка година. Това означава, че Букурещ вече няма да получава пари за старите лимити отпреди две десетилетия, а ще взима пълно финансиране за всеки декар в реално обращение.
Формулата за растеж: От 170 евро до 235 евро на хектар
Втората голяма победа за румънците е продължаването на процеса на т.нар. външна конвергенция – изравняването на плащанията между Източна и Западна Европа. Страните, които се намират под средното европейско ниво, имат право на ускорено вдигане на ставките.
Румъния си подсигури чисто увеличение от около 20 евро на хектар. Въпреки че това повишение до голяма степен ще бъде изядено от инфлацията и скока на производствените разходи в земеделските стопанства, то дава на румънските фермери стабилна финансова възглавница, каквато колегите им на юг от Дунав нямат.
Горчивият урок за България: Капанът на бързите пари
Най-интересната част от анализа на Ахим Иримеску е свързана с генезиса на преговорите и защо България в момента изостава. При присъединяването към Европейския съюз двете страни избраха коренно различни стратегии:
„Когато се присъединихме, ни казаха: ако имате реални данни, които да оправдават високи директни плащания, вземете ги. Ако нямате, ще ви дадем разликата под формата на средства за развитие на селските райони. Ние имахме малки директни плащания на хектар, но взехме огромни суми по Втори стълб за инвестиции и модернизация. Това ни помогна да изградим модерно земеделие, а впоследствие ниските ни субсидии на хектар започнаха постоянно да растат“, обяснява Иримеску.
Тук експертът прави изрично сравнение с България. Българските преговарящи навремето предпочетоха обратния модел – те извоюваха по-високи директни субсидии на хектар в самото начало на членството, за сметка на по-малко средства за дългосрочни инвестиции в селските райони.
Резултатът от този избор днес е парадоксален: началното предимство на България се превърна в котва. Тъй като стартираха от по-висока база, плащанията за българските фермери впоследствие бяха замразени и не отбелязаха сериозен ръст. В същото време Румъния, която започна от едва 170 евро на хектар, използва инвестиционните фондове за окрупняване и модернизация, а сега чрез външната конвергенция изпреварва България и уверено гони средноевропейските 264 евро.
За българските зърнопроизводители и фермери остава поуката, че краткосрочните дотации без дългосрочна визия за реалните площи и инвестициите в модернизация рано или късно водят до изоставане от съседите.
