Храната обикновено се възприема като източник на енергия и хранителни вещества, но при болно преживно животно тя може да има и по-специална роля. Правилно подбраното хранене подпомага възстановяването, работата на имунната система и нормалното функциониране на храносмилателния тракт. Именно на тази граница между храненето и лечението се развива понятието фармакохранене.
Идеята е определени хранителни вещества да се използват не само за покриване на обичайните потребности, а и като допълнение към лечебния подход. Сред най-често обсъжданите са аргинин, глутамин, омега-3 мастни киселини и селен. Те могат да участват в процеси, свързани с имунния отговор, възпалението, обмяната на веществата и възстановяването на тъканите.
Това обаче не означава, че една добавка може да замени ветеринарното лечение. При преживните животни доказателствата за лечебния ефект на фармакохраненето все още са ограничени. Част от данните идват от изследвания при хора или други животни, а при преживните допълнителен фактор е търбухът. Много вещества, дадени през устата, се променят или разграждат от микроорганизмите в него, което може да промени ефекта им.
Селенът е добър пример за това колко тясна е връзката между храненето и здравето. Той е необходим за образуването на селенопротеини, които участват в антиоксидантната защита на организма. Недостигът му може да отслаби имунната функция, а при млади телета и агнета е свързан и с хранителна мускулна дистрофия. При овце и други преживни са описани промени в имунния отговор при различен селенов статус.
Но при селена важи правилото, че повече не означава по-добре. Между необходимото количество и прекомерния прием има сравнително тесен диапазон. Затова добавянето му трябва да се съобразява с действителния хранителен статус на животното, състава на дажбата и ветеринарната преценка.
Подобен интерес има и към аминокиселини като аргинина и глутамина. Те участват в белтъчния обмен и в редица процеси, свързани с растежа, възстановяването и имунната функция. При преживните обаче тяхната съдба е по-сложна заради микробната ферментация в търбуха. Затова ефектът от директното им добавяне не може автоматично да се пренася от един вид животни към друг.
Особено важно е първо да бъдат покрити основните потребности на болното животно – достатъчно енергия, подходящ белтък, вода и електролити. Едва след това могат да се обсъждат специални хранителни добавки. Самата фармакохранителна стратегия се разглежда като подкрепа към лечението, а не като негов заместител.
Така храната наистина може да „работи“ като част от терапията, но не по начина, по който действа лекарството. Тя създава условия организмът да поддържа жизнените си функции, да реагира на заболяването и да се възстановява. При преживните най-добрият подход остава комбинацията от правилна диагноза, ветеринарно лечение и добре организирано хранене.
БОЛНИТЕ ПРЕЖИВНИ ЖИВОТНИ И ХРАНЕНЕТО:
Храненето на болното животно е част от лечението
Колко храна е нужна на болната крава, овца или коза
Защо малко и често е по-добре при болно животно
Търбухът страда първи, когато животното гладува
При разстройство млякото не трябва автоматично да се спира на телето
Храненето със сонда не е безобидно
Кога болното животно се нуждае от хранене през вената
Може ли храната да работи като лекарство?
