Когато болната крава, овца или коза започне отново да проявява интерес към храната, изкушението е голямо – след като дълго време е яла малко, да ѝ бъде дадено повече, за да навакса. При преживните животни обаче това не е добрата стратегия.
След период на гладуване храносмилателната система не може просто да премине от почти никаква храна към пълна дажба. Затова възстановяването на храненето трябва да бъде постепенно, като количеството се увеличава според състоянието на животното.
След гладуване не трябва да се бърза
Продължителното намаляване или спиране на приема на храна променя работата на търбуха и неговата микробна среда. Когато животното започне да се възстановява, организмът трябва отново да се адаптира към нормалното количество хранителни вещества.
Именно затова при лечебното хранене началото трябва да бъде плавно. Актуален научен обзор за храненето на болни преживни животни подчертава, че количеството в началото трябва да се съобрази с тежестта на заболяването, а приемът постепенно да се увеличава.
При остро заболяване като ориентир се посочва започване с около половината от дневната потребност и постепенно увеличаване с около 20% на ден до достигане на необходимото количество. При продължително заболяване подходът е още по-предпазлив – около една четвърт от потребностите в началото и увеличение с около 25% дневно.
Това са ориентири, а не универсална рецепта. Реалната схема зависи от конкретното животно и от причината за отказа от храна.
Малките порции натоварват по-малко
Един от най-практичните принципи е храната да бъде предлагана на по-малки количества, но по-често.
При болни преживни животни се препоръчват около 2–6 хранения дневно, когато това е необходимо за стимулиране на приема и ограничаване на натоварването върху храносмилателната система.
Това е особено полезно при животни с намален апетит. Малката порция не изглежда толкова натоварваща и може да бъде приета по-лесно. Освен това по-честото предлагане дава повече възможности животното да започне да се храни доброволно.
Важно е храната да бъде свежа и хранилката да се поддържа чиста. Отказаните остатъци трябва да се отстраняват редовно, защото качеството и приемливостта на храната имат пряко значение за апетита.
Познатата храна е по-добрият избор
При възстановяването не е подходящ момент да се правят големи експерименти с дажбата. Когато е възможно, трябва да се запази храната, с която животното е свикнало.
Рязката промяна на състава може да изисква време за адаптиране на микроорганизмите в търбуха. Затова при болното животно основната цел е не просто да бъде предложена „по-добра“ храна, а да бъде намерена такава, която то приема и която храносмилателната му система може да използва.
При необходимост храната може да бъде нарязана по-ситно или навлажнена. Това е особено полезно, когато животното има болка или затруднение при дъвченето и преглъщането.
Кога храненето вече не е достатъчно?
Ако въпреки тези мерки животното продължава да отказва храна, проблемът не бива да се решава единствено с увеличаване на количеството пред хранилката.
Тогава трябва да се прецени дали храносмилателната система работи достатъчно добре и дали е необходимо хранителните вещества да бъдат подавани по друг начин. При запазено храносмилане може да се използва хранене през храносмилателната система, а при определени тежки случаи се обсъждат и други методи.
Основното правило остава просто: болното преживно животно не трябва да бъде насилвано да наваксва за един ден това, което е загубило за няколко дни.
Постепенното захранване дава време на организма и търбуха да се върнат към нормалната си работа. При лечебното хранене бързината не е признак за успех – по-важно е животното да започне устойчиво да приема храната и постепенно да възстановява нормалното си поведение и храносмилане.
БОЛНИТЕ ПРЕЖИВНИ ЖИВОТНИ И ХРАНЕНЕТО:
Храненето на болното животно е част от лечението
Колко храна е нужна на болната крава, овца или коза
Защо малко и често е по-добре при болно животно
Търбухът страда първи, когато животното гладува
