Идеята е проста: фермерите, които доказано пазят почвата, биоразнообразието и здравето на животните, да получават по-добра цена за продукцията си и допълнително подпомагане. Предложението е това да стане чрез системата за защитени географски указания и Общата селскостопанска политика.
Основата е принципът „Едно здраве“. Той свързва здравето на хората, животните и околната среда. С други думи – добра почва, по-здрава природа и по-добри условия за животните трябва да се признават като реална стойност, а не само като допълнителен разход за фермера.
Предлагат три важни промени
Първо: производителите със защитени географски указания да могат доброволно да доказват и показват, че пазят почвата и биоразнообразието и произвеждат храни с определени качества.
Второ: фермерите, които постигат измерими резултати – например по-добро състояние на почвата, по-малко използване на антимикробни средства и повече биоразнообразие – да получават допълнителни плащания. В предложението се говори за между 200 и 500 евро на хектар годишно.
Трето: върху етикетите на храните да може по-ясно да се показва как е произведен продуктът. Така потребителят да разбира, че храната идва от производство с проверени резултати за почвата и природата, а не просто от красиво написан рекламен текст.
Какво означава това за животновъдите?
Най-голяма полза може да има за стопанствата, които и сега работят по-екстензивно, отглеждат местни породи, използват пасища и поддържат традиционен начин на производство.
Идеята е фермерът да не получава само субсидия, а да има възможност да печели на няколко места – от допълнително плащане, от по-добра пазарна цена и от по-силна защита на продукцията срещу евтин внос.
Най-важното накратко
Предложението е фермерът да получава повече, когато може да докаже, че произвежда качествена храна и едновременно с това пази почвата, природата и здравето на животните.
Не се предлага създаване на изцяло нова система. Идеята е да се използват вече съществуващите правила на Европейския съюз и Общата селскостопанска политика, но те да се свържат по-добре помежду си. Според автора за това са нужни само три промени в европейските правила.
