Повече мляко от тревата: 7 правила за по-добро използване на пасищата
Прясната трева може да бъде един от най-ценните фуражи в млечната ферма, но само ако пасището се управлява като производствен ресурс, а не просто като площ, на която животните се хранят. Качеството на тревостоя, моментът на използване, съставът на растенията, почвата и торенето са пряко свързани с това колко хранителни вещества ще достигнат до кравата.
На практика целта е проста – повече качествено сухо вещество от собствената земя и по-малко загуби по пътя до животното.
1. Не чакайте тревата да презрее
Младата трева има висока хранителна стойност, но с напредването на растежа делът на влакнините се увеличава и смилаемостта намалява. Затова моментът на използване е един от най-важните фактори.
Фермерът трябва да следи не само височината на тревата, но и нейния състав, скоростта на растеж и наличното сухо вещество. Добрата организация на пасището означава животните да получават качествена трева редовно, а не да се оставят да избират между млада и вече презряла растителност.
2. Смесвайте треви и бобови растения
Тревно-бобовите смески могат да използват по-добре ресурсите на почвата и да осигурят по-стабилен тревостой. Agroscope посочва, че смесването на различни видове и сортове може да подобри продуктивността, устойчивостта и използването на хранителните вещества.
Особено интересна е бялата детелина. Изследване с млечни крави показва, че включването ѝ в тревостоя е свързано с по-висок прием на сухо вещество от пасището.
Това обаче не означава просто да се засява детелина без мярка. Съотношението между треви и бобови растения трябва да бъде съобразено с почвата, влагата, начина на използване и хранителната стратегия на фермата.
3. Не торете „на сляпо“
Азотът увеличава растежа, но повече тор не означава автоматично повече мляко.
При тревно-бобовите смески бобовите растения сами внасят азот в системата чрез биологично фиксиране. Изследванията показват, че при определени условия фиксацията от детелината може да достигне около 200–300 килограма азот на хектар. В същото време прекомерното азотно торене намалява фиксацията на азот от бобовите растения.
Затова торенето трябва да се определя според анализа на почвата, добива от тревостоя и неговия ботанически състав.
4. Следете почвата, не само тревата
Доброто пасище започва под земята. Анализът на почвата трябва да бъде част от управлението на тревните площи. Киселинността, запасеността с основните хранителни елементи и структурата на почвата влияят върху развитието на корените и способността на растенията да използват водата и хранителните вещества.
Това е особено важно при засушаване. Съвременното управление на тревните площи все повече се насочва към устойчиви на климатични промени и местните условия тревни смески.
5. Водата вече е част от сметката за млякото
Качественият тревостой не може да бъде поддържан без достатъчно влага. При засушаване растежът се забавя, а хранителната стойност и количеството на наличния фураж могат да се променят.
Затова фермерът трябва да планира пасищата така, че да не разчита само на един вид трева. Различните видове имат различна устойчивост на суша и различни изисквания към почвата и влагата.
6. Намалете времето между косенето и храненето
При системите с прясно окосена трева целта е фуражът да достигне до кравите възможно най-бързо. Така се използва прясната зелена маса с минимално съхранение и манипулиране.
Това е и една от посоките, в които се развиват автоматизираните технологии за косене, прибиране и доставяне на прясна трева. Те не отменят доброто управление на пасището, но могат да намалят труда и да позволят по-често използване на тревостоя.
7. Мислете в килограми сухо вещество, не само в килограми трева
Това е една от най-важните сметки.
100 килограма прясна трева не са 100 килограма фураж. Голяма част от масата е вода. Затова при сравняване на пасища, дажби и добиви трябва да се гледа съдържанието на сухо вещество.
Точно сухото вещество показва колко реален фураж получава животното.
Пасището трябва да се управлява като фуражна фабрика
Добре управляваното пасище може да осигури значителна част от хранителните потребности на млечните крави и да намали зависимостта от закупени фуражи. Научните разработки за млечно производство на основата на тревни площи поставят акцент именно върху ефективното използване на естествените фуражни ресурси, храненето и адаптирането на системата към климатичните условия.
Затова въпросът не е само колко трева расте, а колко от произведената трева реално се превръща в мляко.
И тук разликата често се прави не от още тор, още земя или още техника, а от правилното управление – подходяща смеска, здрава почва, навременно използване, разумно торене и постоянен контрол върху качеството на фуража.
Собствената трева е един от малкото ресурси във фермата, който може едновременно да намали разходите и да увеличи независимостта на стопанството. Но само ако фермерът я управлява, а не просто я оставя да расте.
