Допълнителният робот може да облекчи натоварването и да позволи по-редовно доене. За да бъде инвестицията оправдана обаче, фермерът трябва да изчисли колко допълнително мляко ще продава и какви нови разходи ще поеме.
Автоматичните системи за доене не винаги постигат изчислените добиви. Една от възможните причини за това е претоварването на вече работещите системи за доене.
Претоварването в млечната ферма невинаги означава само недостатъчно легла или места на хранителната пътека. Ограничението може да бъде и доилният робот. Когато твърде много крави разчитат на една машина, част от животните получават по-труден достъп до нея.
Според производителя „Лели“ при недостатъчно свободно време на робота особено уязвими са по-плахите крави и животните с по-ниско място в йерархията на стадото. Те могат да бъдат доени недостатъчно често, защото не успяват или се притесняват да влязат. Това поставя въпроса дали фермата има нужда от още една машина, или първо трябва да подобри организацията около наличните.
Защо 65 крави на робот не са универсално правило
В публикация на Университета на Мериленд е посочен ориентировъчен капацитет от 50 до 70 крави на робот. Същевременно експертите подчертават, че резултатите зависят от храненето, настройките за достъп до доене, свободното време на машината и разположението на обора. Следователно капацитетът трябва да се оценява за конкретното стадо.
Проста сметка показва защо броят на животните може да заблуждава. При 65 крави и средно 2,7 доения дневно роботът трябва да извърши приблизително 176 доения. Ако целта е средно три доения, посещенията с успешно доене стават 195. Това са още около 19 доения за същата машина.
Самото доене обаче е само част от работния цикъл. Подготовката на вимето, поставянето на чашките и неуспешните опити също отнемат време. Канадската организация за контрол на млечната продуктивност „Лактанет“ посочва, че непълните и неуспешните доения могат значително да намалят ефективността. Затова важен показател е колко килограма мляко се получават за всяка минута, през която кравата заема робота.
Свободното време е необходим резерв
Машината, която почти непрекъснато е заета, невинаги носи най-добрия резултат. Кравите не посещават робота равномерно през денонощието, а свободният капацитет им позволява да получат достъп и в по-натоварените часове.
„Лели“ препоръчва поне 10% свободно време, през което роботът е достъпен за влизане. Това е ориентир на производителя, който трябва да се разглежда заедно с указанията за конкретния модел и реалните данни от фермата. Свободното време не бива да се смесва с престой поради повреда или измиване.
Как фермерът да разпознае проблема
Преди покупка е полезно да се проследят няколко показателя за няколко последователни седмици:
– Свободното време на всеки робот и часовете с най-силно натоварване.
– Броят успешни доения и интервалите между тях при отделните крави.
– Животните, които редовно трябва да бъдат довеждани за доене.
– Неуспешните и непълните доения и времето за поставяне на чашките.
– Дневното количество мляко от крава и от робот.
Средната стойност за стадото може да прикрива проблем. Например приемлив среден брой доения не означава, че всички високопродуктивни или наскоро отелени крави получават подходящ достъп. Експертите от Университета на Минесота препоръчват настройките за доене и хранене да се съобразяват с продуктивността, броя крави на робот и наличното свободно време.
Първо настройките и организацията, после покупката
Ако роботът има свободен капацитет, но част от кравите не го посещават, допълнителната машина може да не реши основния проблем. Необходимо е да се проверят достъпът до нея, храненето, състоянието на животните и техническата работа.
Специалистите от Университета на Минесота обръщат внимание на постоянната дажба, удобните места за почивка, чистите проходи и редовната поддръжка. Замърсена камера или затруднено разпознаване на цицките могат да удължат работния цикъл. Понякога подобренията в тези звена освобождават капацитет без покупка на нов робот.
Кога допълнителният робот може да се изплати
Покупката заслужава сериозно разглеждане, когато наличните машини остават претоварени и след технически и организационни подобрения. Икономическата оценка трябва да включва цялата инвестиция: оборудване, монтаж, необходимите промени в обора и съпътстващите инсталации.
Към нея се добавят обслужването, консумативите, електроенергията, водата и финансирането. Университетът на Минесота предупреждава, че икономията на труд невинаги достига очакваното, а поддръжката е съществен разход. При добавяне на робот към вече роботизирана ферма спестяването на труд трябва да се доказва отделно — не може автоматично да се приравнява с преминаването от доилна зала към роботи.
Решаващ е остатъкът от допълнителното мляко след разходите за получаването му, а не целият приход от продажбата.
Примерна сметка за ферма със 130 дойни крави
Следващият пример е условен и не представлява прогноза за конкретно стопанство. Ако след поставяне на допълнителен робот всяка от 130 крави дава средно с 1 килограм повече продаваемо мляко дневно, при запазване на този среден брой доени животни годишното увеличение би било 47 450 килограма.
При условен остатък от 0,25 евро на килограм след допълнителния фураж и другите променливи разходи това означава приблизително 11 863 евро годишно. От тази сума трябва да се покрият допълнителното обслужване на робота и инвестицията. Доказаните икономии на труд могат да се прибавят отделно.
При увеличение само с половин килограм на крава ефектът от млякото спада наполовина. Затова очакваният прираст трябва да се обоснове с данните на стадото, а сметката да се провери и при по-ниска изкупна цена.
Разширяването изисква повече от свободен робот
Ако новата машина ще обслужва и допълнителни крави, трябва да има достатъчно легла, места за хранене, вода, вентилация и фураж. Иначе ограничението просто ще се премести от доенето към друга част на фермата.
За българските млечни стопанства практичният подход е първо да се установи къде се губи капацитетът, след това да се изчисли реалистичният допълнителен доход и едва тогава да се сравнят офертите.
Още един робот си струва, когато осигурява необходим достъп до доене и оставя достатъчно средства за собственото си изплащане.
