Преговорите за бюджета продължават, а окончателните правила ще определят възможностите за подпомагане и инвестиции през периода 2028–2034 година.
Европейският съюз все още не е договорил окончателния си бюджет за периода 2028–2034 година. Срещата на европейските лидери на 15 и 16 октомври в Брюксел показа, че разногласията между държавите остават значителни, а преговорите ще продължат през следващите месеци.
За българските земеделски производители това е период, в който трябва внимателно да се разграничават вече потвърдените решения от предложенията, които все още могат да бъдат променени.
Няколко въпроса ще имат особено значение за бъдещето на земеделието.
- Какъв ще бъде действителният бюджет за земеделие?
Едно от най-обсъжданите предложения предвижда намаление на общата европейска финансова рамка с приблизително 141 милиарда евро спрямо първоначалния проект на Европейската комисия.
Това е предложен компромис, а не окончателно одобрено съкращение.
Европейската комисия предлага минимално защитен пакет от 300 милиарда евро за подпомагане на земеделските доходи и кризисна подкрепа. И тази сума все още не представлява окончателно договорен бюджет.
За България ще бъде важно да се изясни какъв ресурс ще бъде достъпен за директни плащания, обвързано подпомагане и инвестиционни мерки.
- Как ще се променят директните плащания?
В предложението на Европейската комисия присъстват годишен таван от 100 000 евро за съответното подпомагане на стопанство, постепенно намаляване на плащанията за по-големите получатели и възможност за опростено годишно подпомагане до 3 000 евро за малките стопанства.
Тези параметри все още не са окончателно приети.
Производителите трябва да следят как ще бъдат изчислявани намаленията и какви правила ще се прилагат към различните категории стопанства.
Това е важно както за големите растениевъдни предприятия, така и за семейните ферми и смесените стопанства.
- Ще има ли достатъчно средства за животновъдството?
Европейската комисия предлага възможност максималният дял на обвързаното с производството подпомагане да се увеличи от 13% на 20%, с възможност за допълнителни 5% за определени чувствителни сектори и райони.
Това може да даде допълнителни възможности за подкрепа на говедовъдството, овцевъдството и козевъдството.
По-високият допустим дял обаче не означава автоматично увеличение на плащанията. Резултатът ще зависи от националните решения, избраните схеми и условията за допустимост.
Затова животновъдните организации трябва да настояват за конкретни правила, които отчитат реалното производство и особеностите на различните сектори.
- Какво ще се случи с инвестиционните мерки?
Предложената нова бюджетна конструкция предвижда средствата за земеделие и развитие на селските райони да бъдат включени в по-широки национални и регионални партньорски планове.
Това може да улесни съчетаването на различни проекти, но поставя въпроса дали ще има достатъчно средства за модернизация на земеделските стопанства.
За България е важно да бъдат защитени инвестициите в животновъдни сгради, оборудване, напояване, селскостопанска техника, преработка, енергийна ефективност и цифровизация.
Общият ресурс за селските райони не е равнозначен на бюджет само за фермерите. Част от средствата могат да бъдат насочени към инфраструктура и други местни дейности.
Ето защо трябва да има яснота какъв финансов ресурс ще достига непосредствено до земеделските производители.
- Какво национално съфинансиране ще бъде необходимо?
Дори когато има европейски средства, недостатъчният национален финансов принос може да ограничи практическото прилагане на определени мерки.
За България ще бъде важно да се знае дали държавният бюджет ще трябва да осигурява допълнителни средства, за да се поддържат определени инвестиционни програми и схеми за подпомагане.
Този въпрос е свързан и с възможностите на националните институции да подготвят своевременно бъдещите програми.
Какъв е графикът на предстоящите решения?
Според представения в анализа преговорен график на 13 ноември 2026 година е предвидена неформална среща в Дъблин, след която се очаква актуализиране на проекта за бюджетен компромис.
На 26 и 27 ноември е планирана специална среща на Европейския съвет, посветена на многогодишната финансова рамка. Следващото редовно заседание е предвидено за 17 и 18 декември.
През 2027 година трябва да бъдат приети необходимите законодателни актове и да се подготвят националните планове. Началото на новия бюджетен период е планирано за 1 януари 2028 година.
Тези дати са част от преговорния график и не гарантират, че окончателно споразумение ще бъде постигнато на конкретно заседание.
Подготовката трябва да започне преди окончателното решение
Земеделските производители не трябва да приемат нито най-песимистичните прогнози за сигурни съкращения, нито досегашното равнище на подпомагане за гарантирано.
При планирането на дейността след 2027 година е разумно да се предвидят различни финансови варианти. Особено внимание трябва да се отдели на инвестициите, чиято възвръщаемост зависи почти изцяло от бъдеща безвъзмездна помощ.
Следващите месеци ще бъдат важни за защитата на българските земеделски интереси. Най-добрият резултат ще бъде не просто запазване на част от текущите плащания, а осигуряване на достатъчно средства за производство, модернизация и устойчиво развитие на стопанствата.
