Терминът „биотехнология“ в животновъдството е сборно понятие и включва група от техники, чрез които живи същества са модифицирани в полза на хората или други животни. Модерната животинска биотехнология се е развивала на фона на широкия опит с растителна биотехнология.
Първата животинска биотехнология е съзнателно дългогодишно развъждане на животни с цел затвърждаване на определени желани черти, които да се затвърждават при бъдещото им размножаване.
Съвременните животновъдни биотехнологии, включват: сихронизиране на еструса, изкуствено осеменяване, ембрио трансфер, ин витро оплождане, сексиране на сперматозоиди и ембриони, трансгенетика и клониране.
Сихронизация на еструса – изключително важно средство за управление на репродуктивния процес на млечните крави, водеща до подобряване на репродуктивната ефективност в стадото. Прилагането на програмите за синхронизация на еструса повишават заплодяемостта, намаляват средния брой на дните в лактация, намаляват времето до първо осеменяване и интервала между две последователни раждания. Това са фактори, които повишават рентабилността на млечното стадо.
Изкуствено осеменяване – въвеждането му в масовата практика през 50-те години на миналия век, е довело до изключителен технологичен напредък в традиционалното развъждане, а също така е имало важен принос за развитието на модерното животновъдство, особено в млечното говедовъдство. Поради своите предимства, изкуственото осеменяване е било прието от производителите без особени дискусии и противоречие.
Ембриотрансфер – след изкуственото осеменяване и синхронизацията на еструса, ембриотрансфера е третата най-често използвана биотехнология. При нея, животното донор, с по-добри развъдни качества, се третира за получаване на суперовулация. Яйцеклетките се оплождат в самия донор, а в последствие развитите ембриони се извличат и трансферират в реципиента или се замразяват и съхраняват.
Сексиране на ембриони – методът се е развил посредством изследването на говеждата Y-хромозома в ДНК на клетките, получени от ембриона.
Трансгенетика – чрез генното инженерните технологии се достигнало до възможността да бъдат получени трансгенни животни. Същността на технологията е въвеждане на изолирани ДНК фрагменти вътре в ембриона, така че, получения индивид да притежава точно определени белези.
Клониране – бързо развиваща се технология, подлежаща на значителен обществен интерес и дебат. Първите клонинги са получени чрез ядра от овчи зародиши още през 1986 година. По-късно през 1997 година в института Рослин, Шотландия е бил проведен успешен опит за клониране чрез диференцирани типове клетки в резултат на което е получена овцата Доли. На съвременен етап е възможно да се произведат копия на всяко дадно животно, чиито генотип и фенотип са добре познати.
Ин витро оплождане – представлява процес, включващ оплождане на яйцеклетките от капацитирани сперматозоиди и последващо развитие на зигота при лабораторни условия. При достигане на стадий бластоцит се трансферират в репродуктивния апарат на женско животно или се замразяват.
