Заплождаме рано – възможно ли е

◊ Необходимо ли е да заплождаме юниците на по-малка възраст? Това е въпрос, който говедовъдите си задават от десетилетия. Правени са множество опити, но и до днес няма напълно единна позиция относно плюсовете и минусите на тази практика.

От посещения в развъдни центрове в Германия знаем, че там дълги години се е прилагал модел, при който от младите бичета се търси получаване на сперма в максимално ранна възраст, а дъщерите им се подготвят за заплождане и отелване по-рано. Целта е била бързо тестване на биците чрез потомството. Това обаче вече е по-скоро стара практика. Днес оценката на бичетата се извършва в много ранна възраст чрез съвременни геномни методи и други усъвършенствани методики.

Въпреки това, заплождането на юници в по-ранна възраст отново влиза във фокуса на внимание. Причините са свързани с по-добро управление на отелванията, ограничаване на наднорменото тегло и избягване на прекомерното развитие на животните при първото отелване. Именно поради това все по-често се обсъжда възможността юниците да се отелват на 21–22 месеца.

Предварителните резултати от изпитвания, проведени в изследователската станция INRA, потвърждават, че подобен подход е възможен, без да се наруши „кариерата“ на юницата.

„Това изисква поддържането на много високи нива на растеж, които да осигурят задоволително развитие и навременно настъпване на пубертета. Целта е достигане на минимум 200–210 кг живо тегло на шестмесечна възраст и 370–380 кг по време на осеменяване (на 12–13 месеца)“, посочват учените.

В проучването са включени 30 юници, които са се отелили на 21-месечна възраст. При претеглянето им една седмица след отелването, средното им тегло е било 500 кг, в сравнение с 560 кг при 36 юници, отелили се на 25 месеца.

Петнадесет седмици след отелването разликата в живото тегло между двете групи е намаляла до 30 кг.

Млеконадойът при по-ранно отелилите се юници е бил средно с 2 кг по-нисък на ден през първите 15 седмици на лактацията – 28,5 кг дневно срещу 30,7 кг при юниците, отелили се на 25 месеца.

„Това се дължи основно на по-ниското тегло при отелване“, отбелязват изследователите. В същото време не са наблюдавани отрицателни ефекти върху репродукцията, здравния статус и живото тегло в края на първата лактация. Дългосрочните ефекти от тази практика обаче все още предстои да бъдат анализирани.

Говедовъд