При храненето на говедата често се говори за качеството на сеното, силажа, тревата и концентрираните фуражи. Но зад всичко това стои един процес, без който преживното животно не би могло да използва пълноценно растителната храна.
Това е работата на микроорганизмите в търбуха.
Говедото може да поеме голямо количество растителен материал, но само по себе си не разполага с необходимите ензими, за да разгради ефективно основната част от растителните влакнини. Именно тук се намесват фибролитичните микроорганизми – бактерии, протозои и гъбички, които разграждат влакнестите компоненти на растенията и превръщат трудно използваемия растителен материал в вещества, от които животното получава енергия.
Това е една от най-важните особености на храносмилането при преживните животни.
Търбухът е своеобразна ферментационна система
Търбухът не е просто „голям стомах“. Той представлява огромна ферментационна камера, в която живеят милиарди микроорганизми.
Там постоянно постъпват трева, сено, силаж и други фуражи. Микробната общност започва да разгражда хранителните вещества още преди те да достигнат до останалите отдели на храносмилателната система.
При фуражите, богати на влакнини, особено важна е групата на фибролитичните микроорганизми. Те атакуват структурните въглехидрати на растителните клетки – преди всичко целулозата и хемицелулозата.
Тези вещества са основна част от клетъчните стени на растенията и представляват голям резерв от енергия. Проблемът е, че тази енергия е заключена в сложна структура и не може просто да бъде използвана директно от животното.
Микроорганизмите са тези, които „отключват“ този резерв.
Какво означава „фибролитични“?
Терминът звучи сложно, но значението му е сравнително просто.
„Фибролитични“ означава микроорганизми, които разграждат растителните влакнини.
Сред тях особено важна роля имат определени бактерии, които използват целулозата и други структурни въглехидрати като източник на енергия за собствения си растеж.
Към процеса се включват и анаеробни гъбички и протозои. Всеки от тези микроорганизми има различна роля, но заедно те образуват сложна микробна екосистема.
Това е причината фураж, който изглежда груб и трудно смилаем за човека, да може да бъде ценен източник на енергия за кравата.
Целулозата – големият резерв от енергия
Целулозата е един от основните компоненти на растителните клетъчни стени.
За говедото тя е потенциален източник на огромно количество енергия. Но за да бъде използвана, трябва първо да бъде разградена.
Фибролитичните бактерии произвеждат ензими, които разрушават структурата на целулозата. Получените по-прости съединения след това се използват от микробната популация и се превръщат в крайни продукти на ферментацията.
Сред най-важните от тях са летливите мастни киселини.
Именно те са един от основните източници на енергия за преживното животно.
Тук се вижда истинският смисъл на симбиозата: микробите получават подходяща среда и хранителни вещества, а животното получава енергия от растителен материал, който иначе би използвало много трудно.
От фуражните влакнини до енергията за кравата
При разграждането на влакнините в търбуха се образуват основно оцетна, пропионова и маслена киселина.
Тези вещества се абсорбират през стената на търбуха и участват в енергийния обмен на организма.
Оцетната киселина е особено важна за образуването на млечната мазнина и за редица процеси в организма.
Пропионовата киселина има голямо значение за образуването на глюкоза в черния дроб.
Маслената киселина също се използва като източник на енергия и участва в процесите, протичащи в стената на търбуха.
Така една бала сено или добре направен силаж преминава през сложна поредица от микробни процеси, докато част от съдържащата се в растението енергия стане достъпна за животното.
Не всяка храна създава еднакви условия за фибролитичните микроорганизми
Тук вече идва важната част за практиката.
Фибролитичните микроорганизми са чувствителни към условията в търбуха. Те работят най-добре при сравнително стабилна среда.
Един от най-важните фактори е киселинността на съдържимото в търбуха.
Когато животните получават прекомерно количество лесно ферментиращи въглехидрати и недостатъчно структурни влакнини, ферментацията може да стане прекалено бърза. Киселинността се повишава и това създава неблагоприятни условия за микроорганизмите, които разграждат влакнините.
Получава се парадокс: дава се повече концентриран фураж с цел повече енергия, но ако храненето не е балансирано, може да се стигне до по-слабо разграждане на влакнините.
Затова повече концентрат не означава автоматично повече полезна енергия.
