Списание „Ветеринарна сбирка“, издавано от Българския ветеринарен съюз и БАБХ, публикува обзорна научна статия на
доц. д-р Джордж Стилуел от Лисабонския университет и
д-р Рита Кампос де Карвальо, утвърдени експерти с над 20 години опит в говедовъдството в Португалия.
Материалът ни е предоставен с любезното съдействие на инж. Стефан Димитров – председател на сдружение „Невидимите животни“.
Как индивидуалното отглеждане на телетата стана стандарт – и защо вече не е достатъчно
В продължение на десетилетия индивидуалното отглеждане на новородени телета се възприемаше като „правилния начин“ в млечните ферми. Не защото е идеално, а защото в даден момент е било най-разумното решение.
През 70-те и 80-те години на миналия век фермите в Европа и Северна Америка започват масово да отделят телетата едно по едно – в индивидуални боксове, вътрешни клетки или външни къщички. Целта е ясна: по-добър контрол, по-малко болести и по-лесна работа.
По онова време условията в много ферми са далеч от днешните стандарти. Телетата често са били отглеждани вързани, в пренаселени помещения, с лоша хигиена и висока смъртност. На този фон индивидуалният бокс изглежда като сериозна крачка напред.
Контролът беше всичко
Основното предимство на индивидуалното отглеждане е контролът. Фермерът вижда всяко теле, знае точно колко мляко е изпило, дали има разстройство, дали кашля, дали е отпаднало. При поява на проблем реакцията е бърза.
Отделянето на телетата също така ограничава директния контакт между тях. Това се приема като ефективен начин за намаляване на разпространението на заразни заболявания в най-рисковия период – първите седмици след раждането.
Не на последно място, индивидуалното отглеждане улеснява храненето. Вместо групово поене, при което по-силните изместват по-слабите, всяко теле получава своята дажба.
Всичко това прави системата логична и удобна – особено за по-големи ферми.
Законът я узакони
С времето индивидуалното отглеждане се превръща не просто в практика, а в стандарт. Европейското законодателство също го допуска, като въвежда ясни правила – телетата могат да се отглеждат индивидуално до осемседмична възраст, но с възможност за визуален и физически контакт през преградите.
Това официално затвърждава модела и го прави „нормата“ в интензивното млечно говедовъдство.
Проблемът, който първоначално не се виждаше
С течение на времето обаче започват да се натрупват наблюдения, които не могат да бъдат пренебрегнати.
Телетата, отглеждани сами, оцеляват – но не се развиват пълноценно. Липсва им контакт, нямат с кого да играят, да се учат, да реагират на средата. Това не се вижда веднага, но излиза наяве по-късно – при отбиване, при групиране, при първи стрес.
Фермерите започват да забелязват, че такива телета:
– се стресират по-лесно;
– по-трудно се адаптират;
– по-често развиват лоши навици;
– имат проблеми след преместване в групи.
С други думи – системата върши работа за първите седмици, но създава проблеми за бъдещето.
Новите въпроси
Паралелно с това се променя и средата извън фермата. Потребителите започват да се интересуват не само от млякото, а от това как се произвежда. Хуманното отношение към животните вече не е абстрактна тема, а реален фактор за имиджа на фермата и сектора.
Така индивидуалното отглеждане, което дълго време е било решение, постепенно започва да се възприема и като проблем.
В следващата част ще разгледаме защо все повече ферми се връщат към отглеждане на телета по двойки и в малки групи – и какво печелят от това на практика.
следва ….
