Постбиотиците навлизат все по-уверено в млечното говедовъдство като средство за подпомагане на търбуха, червата и имунитета. Макар да не са живи организми, те дават на телетата и кравите готови микробни метаболити, които организмът може да използва незабавно. Това ги прави особено ценни при стресови моменти като отбиване, топлина или преходен период след отелване.
Докато традиционното хранене цели основно да „нахрани“ микробиома, постбиотиците променят подхода. Те представляват съединения, образувани от дрожди или млечнокисели бактерии по време на ферментация, както и различни инактивирани бактерии. Тези вещества взаимодействат с търбуха и чревната бариера, като помагат за по-добра устойчивост срещу възпаление и нарушена ферментация.
В стопанствата именно високопродуктивните млечни крави изпитват най-голямо напрежение. По време на прехода между сухостоен период и нова лактация организмът работи на границата на възможностите си. Енергийните нужди скачат, а търбухът може да стане нестабилен.
Постбиотиците се намесват точно там, където живите микроорганизми понякога трудно оцеляват. Фермерите ги ценят и защото не се страхуват от топлина, съхранение и пелетиране.
Проучвания при телета, хранени със заместител на мляко с ферментационни продукти от дрожди, показват по-високо дневно наддаване, по-тежки телета след отбиване и по-добра абсорбция в търбуха. Кръвните проби в тези изследвания показват по-високи стойности на летливите мастни киселини, което говори за по-ефективно развитие на търбуха. Освен това телетата реагират по-адекватно на имунни стимули в периода около отбиването.
Ефект има и при възрастни животни. Крави, получавали постбиотични продукти през преходния период, показват подобрено състояние на черния дроб, по-малко признаци на възпаление и по-високо съдържание на млечни мазнини. Добивът на мляко, коригиран спрямо енергията, също се увеличава. Това ги прави добра опция за крави, които навлизат в лактация с висок риск от метаболитни проблеми.
Интересни резултати има и при кожните заболявания на краката.
При лактиращи крави добавянето на постбиотици от дрожди води до по-нисък риск от болезнени язви и активни лезии, свързани с дигитален дерматит.
При мастит ефектът е особено ценен.
Изследване сравнява постбиотик от убита чрез топлина бактерия с жив пробиотик от същия вид. Резултатът е, че постбиотикът предизвиква същия локален имунен отговор и води до подобен процент на оздравяване според броя на соматичните клетки. Това е добра новина за фермерите, които търсят стабилен продукт с дълъг срок на годност.
За практиката фермерите могат да се водят от няколко ясни насоки. При телетата включването на постбиотик в заместителя на мляко дава старт за по-добро развитие на търбуха и червата. При възрастните животни постбиотиците са удобни за използване в моменти на силен стрес, смяна на групи, високи температури или ваксинации. Важно е обаче да се проверява етикетът и произходът на микробните метаболити, защото „ферментационен продукт“ е твърде широк термин. Най-добрите продукти казват точно какъв щам е използван и как е обработен.
Независимо от всичко, постбиотиците не могат да компенсират управленски пропуски. Добрата хигиена, балансираното хранене, грижата за краката, качественото легло и достъпът до храна остават основата. Постбиотиците са инструмент, но не и заместител. Добра практика е фермерите да преоценяват ползите от тях след преминаване на стресовите фактори, за да преценят дали продължават да дават реална възвръщаемост.
Научната работа в тази област все още се развива. Много комбинации от метаболити вероятно предстои да бъдат идентифицирани, а дългосрочните ефекти върху крави с множество лактации още не са напълно ясни. Но там, където рискът е най-висок, като при телетата и преходните крави, данните вече са достатъчно убедителни.
