Определено най-неприятната дума за фермерите е думата – проверка. В значението и няма нищо плашещо.
В най-простия смисъл, за проверката може да се каже – проверката на фактите е досадна, отнемаща време и не особено благодарна работа.
На пръв поглед нищо. Попитайте обаче един редови фермер, какво му е отношението към проверките. Обикновено фермерите казват, то си е направо по-страшно, отколкото прегледа на колата пред КАТ преди години, или да те изпитва учителката по математика в средния курс.
Няма фермер да не е стресиран преди проверка. За цяла седмица той е изваден от равновесие, а за пропуските в работата му, които са много – няма да коментираме. Семейството не се чувства комфортно. Обикновено съпругите и дъщерите получават задачата да попълнят и прегледат десетките дневници, които трябва да се водят.
Следва проверка на марките. Незнайно защо, отпадането на марките, които се слагат у нас показват много негативи. Уж са минали всички изследвания преди да бъдат пуснати на пазара. Например сложиш ли марки на агнетата преди месец октомври, направо си „умрял“. Голям процент от маркираните агнета получават възпаления на ушите. Следва махане на марките от фермерите. В офертите за марки се говори за 2-3 процента отпад.
На практика не е така. Процентите по някога минават 20 и повече. Един път напатил се фермера от несъвместимостта на пластмасата с физиката на ухото, повече не слага марка през лятото, а чака октомври месец. Много пъти и не ги слага и чака сигнала за проверка, за да ги сложи. В тези случай, фермерите, колкото и да пишат, колкото и до контролират този процес, грешките са сигурни.
При телетата е долу горе същата работа. Така или иначе комисията по проверките идва. Наистина хората са много любезни, не издевателстват върху фермерите и си гледат работата. Проблемът е например подписването на протокола. Много пъти по някакви причини протоколът не може да се подпише същия ден. Следва разкарване на едната или двете страни за един подпис. Да, ама за фермера е загуба на време и пари – бензинчето е над 3 лв литъра. За чиновника, нещата стоят малко по-друго, а за обществото и при двата случая, си е винаги загуба.
Обикновено за проверката се съобщава предния ден. По някога обаче в началото на работния ден същият ден. Знае ли обаче проверяващия, че ако едно гладно стадо говеда се пусне сутринта на пасището, то няма връщане вече.
Другото по организацията на проверките, което фермерите искат, това е когато проверяващият влезе във фермата, да се представи със съответните документи – карта, заповед за проверка. Също проверяващият трябва да не забравя, че се намира в частен имот. Да не обикаля сам из помещенията и отваря шкафове и хладилници без присъствието на фермера. Също трябва да е наясно, че животните са собственост на фермера и той ще се разпорежда откъде ще минат, къде ще бъдат затворени и без никакво бързане.
Утре прочетете: Проверката: номерата и снимките
Говедовъд
В крайна сметка кой има полза от попълването на десетките дневници, освен че уплътняват работното време на старателните и любезни чиновници/проверяващи? И не е ли вече време да спрем с ненужното разхищение на време, хартия и нерви и да започнем да водим адекватна и достатъчна документация, без купищата ненужни стъкмистики? А старателните проверяващи да се сведат до приличен минимум, като ненужните за целта да опитат да поработят истинска работа. Нищо лично, просто сме твърде малко тези, които си цапаме ръцете работейки и администрацията доста започна да ни натежава.