На брега на морето в Кавала, на чаша фрапе се срещнаха и разговаряха за млечното говедовъдство г-н Атанасиус Василякас – почетен председател на Холщайн за Гърция и Михаил Михайлов – ИД на НСГБ. Подобни срещи, двамата си организират всяка година и правят анализ на настоящето и прогноза за бъдещето, което се случва в говедовъдството.
Кой е г-н Василякас. Може би един от най-опитните говедовъди на Гърция. От 1980 г – завършвайки специалност животновъдство в Солунския университет, започва работа към гръцката кантора за внос на животни от България. Тогава бяхме значително по-напред от гърците по отношение селекцията и организацията на производството. Натрупва огромен опит. Все пак десет години да посетиш многократно най-добрите наши стопанства и да закупиш хиляди добри животни, си е голяма школа. Познава отлично нашите ферми в Добруджа, Пловдивско и Сливен по онова време.
Михаил Михайлов му припомни, как през 1988 г Василякас е бил в Сливенско и е закупил 50 отлични юници от Кафявата порода и същите са престояли на карантина на Изложбеното място край Сливен.
Какво разказа г-н Василякас за ситуацията в момента в Гърция:
– Вие си мислите, че ни посипват с пари. Имаше такъв период, но това беше доста отдавна, когато с Португалия влязохме в ЕС и не беше проблем да се подпомагат стабилно две държави. Сега млечното говедовъдство е най-трудното животновъдство. Аз също имам ферма с 300 крави и още стотина млади животни и знам най-добре, какво означава да произвеждаш мляко. Напук на това, което се случва – моята ферма е в района на Ксанти. От 30 стабилни млечни ферми, останаха едва десет. И въпреки това в момента подготвям старта на нова ферма, която ще се управлява от моят зет.
Пропуснахме да кажем, че Василякас е основателя на развъдната асоциация на Холщайн на Гърция и в момента е почетен председател. Отстъпил е мястото на по-младите говедовъди, но често пътува с тях до Атина на срещи в министерството.
– „През последните години бяхме направили много – наложихме млякото Седем дни, успяхме да ограничим вносът на сурово мляко, наложихме етикета „Произведено в Гърция“. Наистина, цените за обществото бяха по-високи, но качеството бе на ниво. През последните години, за да се укроти обществото се започна отстъпление по направеното от нас и съответно това се отрази на цената на млякото. Малко като черен хумор е, че ние задоволяваме нуждите от краве мляко на страната едва на 40%. Все пак сме по-добре от вас. Аз следя статистиката. Ние произвеждаме около 630 000 т сурово мляко годишно от 80 000 бр крави. Доколкото знам, вие произвеждате това мляко от над 200 000 бр крави. В нашите фермите, в които се отглеждат крави от породата Холщайн, и които са под селекция, са над 30 000 броя глави за 2021 г и приключиха със средна млечност от 8 900 кг.
Искам да добавя, че нашата асоциация се занимава не само с развъждането, но и с браншови въпроси. Знам, че у вас не можело така. Вероятно умело се прилага принципа разделя и владей. Ние също имаме браншови проблеми. Всеки иска да води бащина дружина. Отиваме в Атина в министерството и там представители на 4-5 говедовъдни организации. Дават на всеки думата и те повтарят едно и също слово. Имаме един председател на организация, който говори по един час. Аз съм извадил 200 от евро от джоба си за билет и губене на ден, за да му слушам фантазиите. От министерството само това и чакат. За тях не остава време да говорят и закриват съвещанието. През последните години ни омръзна да учим министрите на занаят. Повечето, които идват са адвокати или други специалности далече от земеделието. Докато ги научим на нещо и ги сменили. Не се получава сякаш така. В крина сметка обора не е най-доброто училище за министри в земеделието. Разбира се, те трябва да са нацапали обувките си с торта и костюмите им да замиришат на силаж, но тяхната работа е друга.
Опре ли обаче ножа до кокала сме единни – при нас е така. Тракторите веднага излизат. Доколкото си спомням преди години и вие бяхте попаднали в една такава обсада“.
Двамата събеседници бяха изпили кафето и решиха разговорът за финансирането на говедовъдството да продължи на чаша рицина.
Тоня Мишева
КАКВИ РАЗГОВОРИ КАКВИ ПЕТ ЛЕВА БЕ НЕЩАСТНИК.ОТ ТУК НА ТАТЪК ТРЯБВА ДА ВОДИМ САМО ЕДИН ЕДИНСТВЕН РАЗГОВОР И ТО Е КАК ДА СПАСИМ НАРОДА И ДЪРЖАВАТА ОТ ТЕЗИ ИДИОТИ ДЕТО НИ ДОКАРАХА ДО ТУК.КАК НЕ СЕ НАМЕРИ ЕДИН ДА ИМ КАЖЕ НА ТЕЗИ ИДИОТИ ,ЧЕ ДО 1989 ГОДИНА АГРАРНА БЪЛГАРИЯ Е ПРОИЗВЕЖДАЛА ПОВЕЧЕ ПРОДУКЦИЯ ОТ ТУРЦИЯ И ГЪРЦИЯ ВЗЕТИ ЗАЕДНО .КАКВО ДА СИ ДУМАШ С ТОЗИ КАРАКАЧАНИН И КАКЪВ АКЪЛ ЩЕ НИ ДАДЕ КАТО НЯМАТ ЗА СЕБЕ СИ .Е СПЕЦИАЛНО ЗА ТЕБ МОЖЕ ЗАЩОТО ПО АКЪЛ СТЕ НА ЕДНО НИВО.