Рубриката се води от Михаил Михайлов:
То е ясно, че тема на седмицата отново е случаят във Велинград, относно все още неразрешеният казус Чума по овцете. Цялата седмица на всякакви нива се говори за това, но доколкото зная все още няма решение. Чакаше се комисията. Тя дойде и си отиде и до никъде. Все пак Държавата показа, че съществува и наказа един овцевъд, който си беше изкарал овцете на паша. Глобили го и дори помогнали за овцете да ги вкарат в обора.
В същото време все още не са наказани някои, които безпрепятствено си вършат търговията. За капак, е констатирано е ново заболяване. Дори две, както казаха. Ако се окаже, че диагнозата е вярна, то овцевъдите ще трябва да изпълняват нови изисквания. Например генотипиране на кочовете. Затова прескачам тази седмица и отивам при нещо много важно за животновъдството занапред.
На 2 декември т.г. бе публикуван т.н. Аграрен доклад 2024 г. или с пълно име „Годишен доклад за развитието на земеделието“. Това е един от най-важните документи, от който може да се разбере какъв ни е хала, докъде сме стигнали и какво да правим. За съжаление този доклад е вече в миналото. Вече сме с единия крак в 2025 г, а в доклада почти всички данни са за 2023 г. Правителството на САЩ, още през юни публикува доклад за нашето говедовъдство за 2023/2024 г. Няма начин без точна и навременна информация, без професионални анализатори, да променим нещо.
Как да правим програма за 2025 г без да имаме информация за 2024 г, просто не става. За това не са виновни само авторите на доклада, вероятно и на тях много пъти им се е искало да погледнат тавана, за да видят някоя цифра. Разбира се, има и светъл лъча с тазгодишното издание на Информация по сектори.
Докладът е написан много меко. Няма тревога, няма камбани. Имаш чувството, че се защитава някой с този доклад. Вероятно е писан от служители на министерството. Няма виновни, няма прогнози, няма предложения. Това е изключително важно. Повечето страни от ЕС вече са в напреднала фаза по отношение на програми за да се знае, какво да се прави в бъдеще. И най вече се работи по детайлите. Неща за, които нашите фермери още не са и чували.
- Отглеждане минимум две телета в клетка;
- Задължително задържане на телетата до 28-мия ден във фермата в която са родени;
- Транспортирането на животните;
- Край на вързаното отглеждане;
- Емисиите;
- Горещият климат;
Има и съвсем налуднечеви предложения, които ще се обсъждат в ЕК, като най-новото е, кравите с бозаещи телета да се отелват миниму 410 дни след раждането на предното теле.
И какво пише в Годишния доклад
Брутната добавена стойност, създадена от отраслите на националната икономика през 2023 г. възлиза на 162 414 млн. лева по текущи цени, отбелязвайки реално увеличение с 1,3% спрямо предходната година. Добавената стойност на субектите от аграрния сектор през 2023 г. е в размер на 4 663 млн. лева по текущи цени. В реално изражение тя се свива с 15,3% на годишна база. По икономически сектори, БДС за 2023 г. се разпределя, както следва:
Индустрия (включително строителство) – 25,8%;
Услуги – 71,3% ;
Аграрен сектор (селско, горско и рибно стопанство) – 2,9%.
Извод: Сравнявайки с предходната година, делът на аграрния отрасъл в общата БДС намалява с 1,3 процентни пункта.
Стойността на брутната продукция от отрасъл Селско стопанство за 2023 г. по текущи цени на производител (по предварителни данни) възлиза на 10 543,9 млн. лева, като отбелязва спад от 18,8% спрямо предходната година, Продукцията се формира от стойността на:
Продукцията от растениевъдството – 7 137,9 млн. лева (с дял от 67,7%);
Продукцията от животновъдството – 2 511,3 млн. лева (с дял от 23,8%);
Селскостопанските услуги – 595,7 млн. лева (с дял от 5,7%);
Продукцията от неотделими второстепенни дейности – 299,0 млн. лева (с дял от 2,8%)
Извод: имаме спад на брутната продукция в Селското стопанство за 2023г с 18.8%.
Износ и внос
Според предварителни данни на БНБ за платежния баланс, през 2023 г. износът на България възлиза на 85 156 млн. лева със 7,6% под нивото от предходната година, като представлява 46,3% от БВП на страната. При вноса също се отчита спад – с 9,1%, до 92 837 млн. лева или 50,5% от БВП.
В резултат на изпреварващия темп на намаление на вноса спрямо този на износа, през 2023 г. отрицателното търговско салдо за България се свива до 7 681 млн. лева при дефицит от 9 943 млн. лева за 2022 г
Преки чуждестранни инвестиции: По предварителни данни на БНБ, преките чуждестранни инвестиции в страната за 2023 г.възлизат на 6 423 млн. лева/ 3 284 млн. евро/ което е с 18,4% по-малко на годишна база. Преките инвестиции през годината представляват 3,5% от БВП, при 4,7% през 2022 г. В рамките на 2023 г., най-много инвестиции са привлечени в секторите „Финансови и застрахователни дейности“ (1 476,9 млн. евро) и „Преработваща промишленост“ (1 184,4 млн. евро).
Извода: сами трудно ще се справим с новите форми на отглеждане и управление на животновъдните ферми.
Михаил Михайлов
2 част/ Тема на седмицата: Аграрен доклад 2024 г
