Преходът към безклетъчно отглеждане на телетата вече не е тема само от европейски стратегии и натиск от неправителствени организации. Той влиза директно в българските ферми – с проекти, инвестиции и битка за европейско финансиране.
Междувременно от предварителното класиране на проектите за европейско финансиране за инвестиции в земеделските стопанства стана ясно преди дни, че 126 животновъдни обекта в страната са заявили финансиране за преход към отглеждане на животните без клетки. Това съобщи председателят на Сдружение „Невидими животни“ Стефан Димитров, според когото интересът към подобни инвестиции показва, че част от българските фермери вече гледат към модернизация и по-високи стандарти за хуманно отношение към животните.
Общо по интервенцията „Инвестиции в земеделските стопанства“ са подадени 3014 заявления, а заявената помощ достига близо 586 млн. евро при бюджет от 193,5 млн. евро. Това означава едно – парите няма да стигнат за всички и започва реалното пресяване на проектите.
Темата за безклетъчното отглеждане засяга най-силно птицевъдството, но постепенно влиза и в други направления на животновъдството. За част от фермерите това е шанс да модернизират стопанствата си и да влязат в по-висок клас производство. За други – поредният скъп европейски стандарт, който трудно се покрива без сериозна подкрепа.
Реалността е, че подобен преход струва скъпо. Смяната на оборудване, реконструкцията на помещенията, новите системи за хранене, вентилация и управление на животните изискват инвестиции, които малко стопанства могат да си позволят сами. Именно затова интересът към европейското финансиране е толкова голям.
В същото време фермерите са под напрежение от няколко посоки – ниски изкупни цени, скъпи фуражи, растящи разходи за труд и постоянни административни изисквания. На този фон модернизацията вече не е просто развитие, а въпрос на оцеляване.
Данните показват и друго – животновъдството остава един от най-активните сектори по отношение на инвестиционните намерения. Въпреки кризите, несигурността и постоянните удари по сектора, фермерите продължават да търсят начин да обновяват стопанствата си и да останат конкурентни.
Големият въпрос обаче тепърва идва – колко от тези 126 проекта реално ще получат финансиране. Защото при три пъти по-голям интерес от наличния бюджет много ферми ще останат извън класирането, независимо че са готови да инвестират и да преминат към нов модел на производство.
